България – гнусна страна в Европа. Ние, българите, сме радиоактивни и заразни

Здравни съвети от вестник “Труд”.

Б. р. - Следващите редове са скандални, писани от човек, който не е писател или журналист, а с инженерно образование. Възмущението му от деградацията на нравите у нас минава границата, но е полезно да се прочете, защото обществото някак безмълвно се примирява с диктата на безкултурието и простотията, и има нужда от някой отрезвяващ вик.

Това което съм написал не е антибългарско, а е анти-простотията.

1. Ние, българите, си избирахме всички правителства след ноември 1989 г.

Тези правителства не са били избрани от германци, американци, руснаци, румънци, цигани или турци. За тези правителства сме гласували или не – ние българите.
Все пак циганите и турците не представляват критична маса гласове. Вижте статистиката.
Това, че циганите са в голямата си част такива, каквито ги описваме, е така, за съжаление. Но те не са откраднали толкова пари, колкото нашите братя – български участници и съучастници в политическият живот. Често им се приписват повече грехове (според официалните власти се наричат роми, но това не променя фактите).
“24 часа” за обвиненията в присвояване срещу по-голямата сестра на висша чиновничка.

За турците ми е много мъчно, честно казано. Няма по прецакан електорат от собствената си етническа партия. Тази партия с мутренско-феодални способи винаги е прецаквала хората си.

За комунистите няма да говоря – скучно, предъвквано и ясно. Комунизмът е опасна теория , която дава прости отговори на сложни въпроси и от там започват бедите.

2. Ние, българите, си мълчахме и преди 10-ти ноември 1989 г.

За голямо нещастие опитите за българско дисидентство бяха безплодни. Или не така мощни, че да се чуе в сърцата и душите.
Ние, поколението на нашите майки и бащи, дядовци и баби, трябваше да бъдем дисиденти. Ние мълчахме. За това няма прошка. Няма прошка за моите роднини , че са мълчали, няма прошка и за мен.
През 1989 г. бях на 21 годишна възраст. В моето семейство се пускаше тихо Би Би Си Лондон, Радио “Свободна Европа”, “Дойче веле” и т. н.
Тихо се разказваха наистина много смешни вицове срещу властта.
Тихо се подигравахме на тираджиите, които слушаха сръбско.
Мълчаливо бяхме против смяната на имената на турците.
Тихо и радостно споделяхме идеята за Перестройката – но само в разговори по между си.
Всъщност – се съгласявахме и продължаваме да се съгласяваме със всичко което мразехме и обичахме – но тихо.

3. Така дойде и чалгата – шумно и брутално

А ние се съгласяваме и с нея сега – тихо.
Разкрива “Седмичен Труд”.

Чалгата не е музика. Тя е вид култура. Тя винаги е съществувала при нас. Чалгата обедини простащината от най-различен тип - псувня, порно, евтин секс, вулгарно облекло, циганьорщина, селения, гюбек, мазнене пред по-височайши, призив към криминални действия, отричане на ученето и познанията и т. н.
И ние, българите, сме съгласни с това. Ние, българите, си купуваме билети за чалга концерти, ние си купуваме дивидита с чалга.
Факт е, че чалга изпълнителите и звукозаписните чалга компании са най-богати. Те са богати от нашите пари. Ние сме им ги дали. Те не са ги откраднали. Те не са ги приватизирали.
Ние, българите, и нашите роднини, сме дали и даваме пари на тези хора.
“24 часа” предлага алтернативни решения за увеличаване на бюста.

Ние, българите, си купуваме, ако не чалга издания, то си ...

Прочети цялата публикация