Протестът “Проклет да е Цеко” срещу Закона за горите + откъс от “Грамада”
Снимка: Яна Пункина
На вчерашния протест пред парламента срещу поправките в Закона за горите имаше цяла поредица плакати срещу Цеко Минев, шеф на Първа инвестиционна банка, която седи зад фирмите “Витоша ски” и “Юлен” (Банско). Цеко същевременно е шеф на Федерацията по ски. Заради неговия натиск се приемат поправки в закона, които ще спестят десетки милиони на свързаните с него фирми, също така ще му развържат ръцете да се разпорежда в планините с по-голям размах (виж тук).
Поне два плаката имаше с надпис “Проклет да е Цеко” - възглас от поемата на Иван Вазов “Грамада”, от която e-vestnik пуска откъси по-долу, тъй като ситуацията със сегашния душманин Цеко напомня историята на Цеко от поемата на народния поет.
Такава персонификация на протести за лобистки закони досега в България не е имало. Протестиращите превръщат Цеко Минев в лице на корупцията и ограбването на природата. Същевременно медиите, обслужващи лобистките интереси в правителството, крият протестите им, а в последните дни някои от тях като в. “Телеграф” обливат с кал и клевети еколозите.
Из “Грамада” от Иван Вазов
…
И зачете глухо попът,
Брада му трепери…
Молитва ли, клетва ли бе –
Той се начумери.
И отстъпи от колеца,
Наведе се леко,
Камък зе, фърли и рече:
“Проклет да е Цеко!”
От тогава край туй място
Кой мине, замине,
Се същите думи казва,
Се същото чини.
Пътник ли, овчар ли някой
Минува из друма,
Като хвърли камъка си,
“Проклет да е!” дума.
…
Мир и радост веч не дава
Грамадата страшна.
Той стопи се. Лицето му
Бладнина покри го:
Гаче болест зла, невярна
Цека изсуши го.
И престаха селяните
С него да се сбират,
Нито зимат, нито дават –
Всички го презират.
В черковата, дето стъпи –
Отстъпват от него,
И родът му същи даже
Отблъсква, не ще го.
…
И стана на пепел всичко:
Имот, стока,злато,
Богатството му разлетя се,
Гаче бе крилато.
А грамадата расте пак
Невидимо, тайно,
И камъни върху нея
Фърчат непрестайно;
Че когото Бог накаже,
Светът не прощава,
Че кой много търпи, тегли,
Много отмъщава.
…
Мисли, мисли дълго Цеко,
Търка си челото,
Па скокна, във град отиде,
Набеди селото,
Че то уж прибра скритом
Всяка нощ комити,
Че във него пушки имат
Дори и момите.
– “Бре, викна свиреп пашата,
Тук ги доведе,
И по-скоро бесилници
За тях издигнете!”
Затърчаха към селото
Люти заптиета,
Да ловят и трепят, дето
Им посочи кмета.
И дигна се олелия,
Ревнаха децата.
Турци с щикове и пушки
Ходят по къщята.
Извързаха, подкараха
Мъже, моми слаби…
Майки плачат и се молят,
Кълнат стари баби.
…
Зарадва се Цеко много,
Че със тез джелати
За тъмница и бесило
Толкоз душ изпрати.
Изплаши се цяло село!
Зло настана време!
…
Люти Пашаджика въз него
Двеста души води,
Двеста души арнаути
И голи черкези…
Никой не смей по работа
На вън да излезе.
Само Цеко весел бива
И страх не усеща
…
Изведнъж се вест разнесе:
“Турците бегали!”