Човекът, който спаси изчезващите каракачански породи

Сидер Седефчев и неговият брат Атила, и двамата художници, влязоха в ролята на Ной от XXI век

Сидер Седефчев и неговите животни. Снимка: Иван Бакалов

България си има своя Ной в XXI век, който е натоварил в своя кораб някои редки животни, за да оцелеят. Кой е той?
Казва се Сидер Седефчев и е художник. Живее в пиринското село Влахи, като отшелник, със стада от изчезващи породи овце, кучета, кози, коне, които сам е развъдил. Впрочем, не сам. Балканският Ной на нашето време има обща мисия със своя брат Атила. Той седи повече в София и се занимава с административната част от бизнеса. Защото това е и мисия, и бизнес. При това нелек.
И двамата са дипломирани художници, завършили Художествената академия. По някакво стечение на обстоятелствата в началото на 90-те решават да издирят истински каракачански кучета. И покрай кучетата съживяват цяло изгубено животинско царство. Днес Сидер живее в пиринското село, гледа стадо от 500 чистокръвни каракачански овце, 50 каракачански кучета, 230 калоферски кози – също древна порода, аналог на каракачанската овца. И 20 каракачански коня, които пасат високо в планината като свободно стадо.
Кучетата пазители на агнетата лаят по фотографа. Снимка: Иван Бакалов

„Омир е писал, че

при траките се раждат черни агнета”,

казва Сидер и се опитва да обясни що е то каракачанска овца и откъде идва. То се вижда и с просто око, че не е овца като другите. Ражда се черно агне и до първата година остава черно към тъмнокафяво на цвят. После започва да изсветлява към тъмносивокафяво, тъмносиво, сиво. Някои остават кафеникави, други съвсем сиви. Като се подреди стадото, се виждат едни пастелни тонове, преливащи през тези няколко цвята, все едно ги е рисувал художник. Само лицата им остават черни. Смешно е да се говори за лице на овца, но тези са някак одухотворени. И с една характерна вълна, която не е като на другите овце. Прилича на украса на кукерска маска. По твърда, космите се оформят като фитили на два слоя, така че като вали дъжд, той се стича по горния слой, а отдолу овцата остава суха. Връхна дреха от такава вълна също може да опази човек сух, не подгизва. Чорапи от такава вълна нямат скъсване. Но засега няма интерес към вълната от тези овце и Сидер трупа купчини от нея все още без приложение.
Тези овцете гледат и някак различно от другите…
В една кошара Сидер е отбил около 30 коча с едри навити рога. Иначе те са по-дребни от кочовете на други породи. Но са по-жилави, по-издържливи и …по-потентни. Обяснява, че ги отбива от овцете, за да не раждат те непрекъснато, трябва да има някаква сезонност през годината. Кочовете са още по-живописни от овцете и гледат като хора. Чак започваш да се притесняваш, все едно те наблюдава нещо от отвъдното, от някакъв стар свят, който вече не съществува.

Сидер Седефчев. Снимка: Иван Бакалов Сидер Седефчев. Снимка: Иван Бакалов Сидер Седефчев. Снимка: Иван БакаловКаракачански кочове, отбити в отделна кошара. Снимка: Иван Бакалов

Прочети цялата публикация