“Независимая газета”: Русия не се кани да завоюва Украйна

в. Независимая газета

Руски патрул в Крим. Снимка: нюзру

Наблюдателните полети на украинската военна авиация край югозападните граници на Русия на 21-22 март показаха, че там няма струпвания на руски войски, както се боеше Киев. Но това явно не бе новина за командващите Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), нито за САЩ и страните от НАТО - има и други начини за разузнаване. Безспорно ги владее и Северноатлантическият алианс, и украинският Генерален щаб.

След доброволното влизане на Крим в състава на Русия за Москва явно е неизгодно военната ескалация в Югозападна Украйна да продължи. Подписвайки документа за приемане на Крим във федерацията, президентът Владимир Путин заяви, че Русия не планира военно нахлуване в Украйна. Защо тогава Украйна все още се бои от Русия, защо обяви миналата седмица мащабна мобилизация и събра войски по границата със славянската си съседка?

Първо, днешните власти в Киев се страхуват от гражданска война. Мащабното движение на войски от ВСУ в южна и югоизточна посока изглежда е предприето не толкова заради опасения от външна агресия, колкото затова, че сегашното украинско ръководство вижда риск от по-нататъшна дестабилизация в рускоезичните региони. Решението на Киев да засили пропускателния режим по руско-украинската граница и намерението на известни политически сили в страната да въведат визов режим с Русия сочат, че протежетата на Майдана се боят от всички хора в Русия, готови да подкрепят своите сънародници.

Експерти раздухват страстите около възможността за въоръжено въстание в региона. Въпросът не слиза от дневния ред навярно и заради последната пресконференция на сегашния президент Виктор Янукович - говорил в Ростов на Дон, той заплаши скоро да се върне в Киев. Изглежда неслучайно антимайдановските митинги в Донецк през уикенда приеха обръщения към него с искане да сложи ред в страната.

Местни медии съобщиха, че групировки от Южна и Източна Украйна примамват милицията и армията да минат на тяхна страна. Редица факти издават стремежа на тези групи да се сдобият с оръжие, за да дават отпор на бойци от Майдана и “Десен сектор”. В региона едва ли може да избухне мащабна гражданска война.

Но армията и МВР все още са недееспособни, а Националната гвардия едва-що взе да се формира. Почти 20-хилядната групировка украински войски в Крим бе обкръжена от силите за самоотбрана. Мнозина военни минаха на страната на Русия. След включването на Крим във федерацията под 10 на сто от украинските военни на полуострова избраха да се върнат в Киев. Останалите свързаха съдбите си с Русия.

Второ, колкото и да са сложни отношенията между Москва и Киев, не е съвсем изключено Русия да предприеме силови действия извън своите граници. Днешните киевски власти са твърде слаби. Вероятно на това се дължи призивът, отправен от лидера на партията УДАР Виталий Кличко - ООН и ОССЕ спешно да изпратят в Крим наблюдатели и миротворци. Тръгнат ли неуправляеми процеси в Югоизточна Украйна, нищо чудно лидерите на Майдана да поискат такава миротворческа помощ и за цялата страна.

Русия надали ще изтърпи дълго време Украйна да блокира изцяло военната й групировка в Приднестровието. Москва започна преди няколко месеца активно да контактува с Крим; стремеж към също такива отношения проявиха и властите в непризнатата Приднестровска молдовска република (ПМР). Въпросът за съдбата на ПМР засега е замразен от Кремъл - макар още да не е ясно как смята Москва занапред да снабдява миротворците ни в ПМР. Това обаче не може да продължи дълго.

Трета причина Киев да се тревожи от евентуални силови акции на Москва: украинските власти разбират, че с присъединяването на полуострова Русия не е постигнала всичките си набелязани стратегически цели. Крим де факто е почти откъснат от източници на електроенергия и вода. Днешните киевски власти все още го смятат ...

Прочети цялата публикация