Маркес, самотата, фалшивата и истинската му смърт, и прощално писмо

Габриел Гарсия Маркес. Снимка: АП/БТА

„Почина великият Маркес”, изтече новина в “Туитър” преди две години, от името на Умберто Еко. Новината гръмна по целия свят, информационни сайтове, блогове, Фейсбук прегряха от снимки и публикации на прощално писмо на Маркес, популярно от няколко години. А писателят беше отрекъл авторството си върху него.
Тогава минаха повече от 5 часа, преди колумбийското радио и фондацията на 85-годишния писател да обявят, че той е жив.
Някой предизвести смъртта му преждевременно.

И ето, снощи новината се оказа вярна. Габриел Гарсия Маркес, известен като Габо, един от малкото наистина прочути Нобелови лауреати за литература в последните десетилетия, почина и този път никой не опроверга новината.
Авторът на “100 години самота”, “Няма кой да пише на полковника”, “Есента на патриарха”, “Хроника на една предизвестена смърт” и др. без преувеличение можеше да бъде наречен най-големият съвременен писател. Всяка от книгите му в последните години се превръщаше в събитие. Веднага след публикуването й започваха да се печатат криминални пиратски копия и преводи на различни езици. Нямаше друг подобен автор в съвременния свят, по който да се прехласват и изтънчени сноби, и и масовият читател.
Магическият реализъм на Маркес омагьоса хората по всички континенти. За неговия роман “100 години самота” , с издадени официално над 30 млн. копия, са изписани десетки книги-изследвания.
Редките интервюта на Маркес се превръщаха в събитие сред читателите.

След като се разчу, че писателят е болен, през 2000 г. беше разпространено негово “прощално писмо” (публикувано най-напред в мексикански вестник), което моментално изпълни медиите и интернет, преведено на различни езици. След време самият писател в едно интервю отрече да е писал такова писмо.
Но то се разпространява отново и отново и предизвиква възхищение у почитателите му. Дори да не е негово, сега, при новината за смъртта му то тръгва отново из мрежата.
Ето текста, за който ще остане загадка кой е неговият автор. Дали действително не е на писателя магически реалист, въпреки че един мексиканец призна авторството на това “прощално писмо”?

Около Маркес се случват мистерии, като с герой от неговия роман “100 години самота”.
Следва митичното прощално писмо, а най-отдолу са няколко сентенции на Маркес за живота:

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук:
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават…
Щях да спя по-малко и да мечтая повече. Защото за всяка минута, когато затваряме очите си, ние губим 60 секунди светлина…
Бих продължил, когато другите спираха. Бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха. И колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им…
Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта…
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато ...

Прочети цялата публикация