Драмата на издателя Неделко

Не хвърляй камък в рядка кал, защото ще те опръска - тази поговорка ми дойде наум, като прочетох какво пише за моя милост в сайта ПИК на Недялко Недялков.
Вчера за втори път ме напада лично.

Първият път беше безпричинно – Неделко се ядосал, че ме канят да коментирам в телевизията. Ревнува ли големият журналист и издател? Може би все пак не е безпричинно. Той ме канеше да пиша в неговия вестник “Ретро”, и в още два вестника, в единия от които криеше, че е издател. Няма да обяснявам, не слизам на неговото стъпало. И за главен редактор на списание ме е канил. После отказах да пиша в неговите издания, той продължи да ме кани – и като автор, и на работа в нов вестник, който така и не тръгна, защото много хора не искаха да работят при него. И аз му отказах. Сред колегията вече му се носи славата. Продължават да му отказват. Може би затова напада ядно хора, с които е работил. Пише клеветнически антрефилета и после сам коментира под тях с измислени имена.

Сега поредната порция срещу мен е заради това, че съм споменал подлата му дописка – как съдията е осъдил Цветанов, защото от БСП пратили жена му в Берлин като дипломат. Което не е вярно. Но Неделко го пише в сайта си.
И ядосан, че някой казва на черното черно, вади кофата с боята и я излива на главата ми. Най-важният му аргумент е, че съм бил ортак с Моника Йосифова. Даже го измислил в проценти – 50 на 50. Уви, никога не съм бил съдружник с никого. Взимал съм пари от реклами, медиите от това живеят. Но за политически пиар – съжалявам. Не се е родил още този, който ще ме купи да напиша едно или друго. Няма и да се роди. Това е разликата между мен и неделковци.

И други като Неделко разпространяваха версии – че работя за Алексей Петров, за Пеевски, за Моника. Не могат да си обяснят например, че някой е просто ей така против Борисов. И не от скоро, ами още от 2002 година, когато за пръв път писах за това опасно явление. Тогава не искаха да ме публикуват. Не само за Борисов, ами и за други. Та накрая се събрах в един сайт, за разлика от издателите, които се продават и препродават, въртят пари, сменят медии, правят нови, обръщат палачинката по няколко пъти.

Неделко се вози на мерцедес 600 с шофьор, да не навлизам в битовите му подробности и богаташки табиети. Нека, лошо няма. Продал е по собствено желание вестника си “Уикенд” на Пеевски за милиони, и в момента издава други два вестника. И заяжда мен, като добре знае, а може и да не знае, че нямам и офис, и се гнуси да седне в ръждясала 20-годишна кола като моята.

Такива като мен са му криви.
“К’ъв е тоя, бе, я да го наклепам, да не ми се прави много на независим.”
По тая философия години наред Неделко списваше вестника си “Уикенд” и оскърби много хора. Мнозина махнаха с ръка и се отказаха да го съдят. Сега обаче го съдят един куп хора. Номерът му вече не минава безболезнено.
Достатъчно е да погледне човек какви са рекламите в сайта му, за да разбере откъде идват пари при него. Достатъчно е да види и някои дописки, за да му стане ясно.

Защо този голям журналист и независим издател се е захванал с мен и със скромния ми сайт, който не е номер 1 като неговия ПИК (както той сам си го рекламира)? Какво го мъчи отвътре? Признание? Иска да му ръкопляскат? Да признаят, че е най-големият?

„На рецензента трябва да се отговаря, само ако ви обвини, ...

Прочети цялата публикация