E-vestnik | 01.07.2014 23:50:26 | 83

Защо БНБ се държа с КТБ като мащеха, а с ПИБ – като майка?


По какво се различават двата черни лебеда на финансовия небосклон

Статия в “Ню Йорк Таймс” със снимка на опашка пред банка описва ситуацията в България и изразява опасения, че кризата може да стане неконтролируема.

Черният лебед е метафора на Насим Талеб, ливански финансист и писател, работещ в САЩ, от едноименната му книга, в която описва алгоритъма на възникване на неочаквана пазарна ситуация. Основната причина е, че черният лебед, събитието, което изважда системата от равновесие е извън полезрението на анализаторите и не може да бъде предсказано. Или поне не по използваната методология. Има и психологическа предпоставка – човек винаги вижда това, което отговаря на очакванията му – положителни или не дотам.

През последните две седмици две банки – КТБ и ПИБ съвсем изненадващо се изправиха срещу кризисна ситуация, засягаща тяхната платежоспосбност.

КТБ и ПИБ  - прилики и разлики

Прилика: И двете банки, според  доклада на БНБ „Банките в България октомври-декември 2013“ за четвъртото тримесечие на 2014 (последният наличен към редакционното приключване на статията) са класирани в „първа група“, сред 5-те най-големи банки на базата на общите им активи. Авторите на доклада изрично подчертават, че въпросната класация не е показател за финансовото състояние на кредитни институции, т.е. поставянето им в първа, втора и т.н. група е само показател за размера на активите. И като че ли с това се изчерпват приликите.
Разлики: Разликите са на първо място свързани с двойния стандарт на държавните институции и не на последно място – на принципала – БНБ.

Влизането на прокуратурата на проверка във фирми, свързани с КТБ беше първият черен лебед (13.06.2014), в смисъл на неочаквано събитие, което променя хода на развитието. Беше оповестено, че прокуратурата проверява фирми, свързани с банката във връзка със сигнал за готвен атентат срещу Пеевски. Но спокойно, това е само готвен атентат, не се е случил, а проверката касае само фирми на Василев, не банката.

Вторият черен лебед беше поведението на БНБ, която първо замълча, а после – потвърди (едва на 17.06.2014)  финансовата стабилност на банката.
Последваха обвиненията към подуправителя на БНБ и ръководител на „Банков надзор“ – Цветан Гунев (19.06.2014), че е прикривал източването на кредитна институция („Монитор“). Той не коментира, а излезе в отпуск.

В крайна сметка КТБ е поставена под специален надзор (20.06.2014), въпреки че три дена по-рано БНБ официално потвърди финансовата й стабилност . Два дена след това (22.06.2014) под надзор е поставена и „Креди Агрикол“, придобита от Василев на 12.06. 2014 и преименувана на ТБ „Виктория“.

Въпроси по казуса КТБ без претенция за изчерпателност:

1. Какви са резултатите от прокурорската проверка в свързаните с КТБ фирми? Има ли данни за престъпление – или няма? (И ако няма – как прокуратурата ще обясни действията си?)

2. Защо БНБ мълча известно време, преди да защити КТБ?

3. И защо 2 дена по-късно в медиите изтече информация, че Цветан Гунев, подуправител на БНБ и шеф на „Банковия надзор“ е разследван във връзка с това, че е прикривал източването на финансова институция. (разследването според „Монитор“ било започнало 2 седмици по-рано?)

4. Защо след като БНБ защити официално КТБ, 3 дена по-късно банката поиска да бъде поставена под специален надзор? Какво се случи в КТБ между 17.06 и 20.06.2014?

5. Защо БНБ постави едва на 22.06.2014 –а или два дена след КТБ „Креди Агрикол“ под особен надзор и какви операции са извършвани по това време в „Креди Агрикол“?

6. Защо в крайна сметка БНБ се държа с КТБ като мащеха, а с ПИБ – като майка? (Не сме против майчинското отношение към ПИБ, но все пак търсим корените на двойния стандарт)

7. Какво се случи с финансовите резултати на фирмите на ...

Прочети цялата публикация