Заедно с Русия срещу грингосите

Дилма Русеф и Владимир Путин. Снимка: официален сайт

Владимир Путин щял да бъде изолиран в целия свят след анексирането на Крим, твърдяха западни политици. Но с обиколката си в Латинска Америка руският президент показа кой в действителност е недолюбван на този континент в растеж: не Русия, а САЩ.

От Хавана до Буенос Айрес Путин беше посрещнат с отворени обятия. Левите латиноамерикански правителства се показаха извънредно гъвкави. За кастровците, ортеговците и кирхнеровците официално нищо не е по-омразно от могъщите олигарси, които се противопоставят на неосоциалистическия курс, възприет от покойния революционен лидер на Венецуела Уго Чавес.

С приятеля на олигарсите Путин нещата обаче не стоят точно така. Това се дължи преди всичко на факта, че руснакът от една страна обслужва антиамериканските им рефлекси, а от друга страна подкрепя единството на региона, за което се застъпваше Чавес: Русия е заинтересована от една единна, силна Латинска Америка, каза Путин, който тази седмица посети Куба, Никарагуа, Аржентина и Бразилия.

Президентът на САЩ Барак Обама беше оставил Латинска Америка да клони наляво. Пътуванията на Обама из субконтинента, който често бива пренебрежително определян като “задния двор на САЩ”, са въпреки географската близост редки и кратки. Той смята Азия за по-важен партньорски регион. Неговата администрация няма завършена концепция за Латинска Америка и политически отговор на предизвикателствата на антиамериканските правителства в региона. Путин обаче дава еднозначни сигнали на пренебрегваните от Вашингтон съседи: “Днес сътрудничеството с латиноамериканските държави е от ключова важност за руската външна политика.”

Именно заради това Путин има много приятели в Латинска Америка. Във фалангата южноамерикански държави, които все още минават за приятелски настроени към САЩ, останаха Колумбия, Парагвай, Панама, Хондурас и Мексико, всяка от които е по различен начин близка със САЩ. Но дори президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос, някога убеден консерватор с опит в гражданските дейности, сменя курса със светкавична бързина. Сантос нарича това официално “политика на третия път” между лявото и дясното. Това ще бъде и мотото на втория му мандат, който започва след няколко седмици.

Путин се възползва от разпространеното в Латинска Америка негодувание срещу САЩ. Това има последици най-вече за американската икономика. Путиновият енергиен концерн “Газпром” не се интересува от права на човека или международни стандарти за опазване на околната среда. Докато петролните концерни от САЩ като например “Шеврон” са обект на порицание заради миналите си грехове към околната среда, сега Русия ще получи възможност да експлоатира латиноамериканските находища.

В Куба, където петролните залежи са пренебрежимо малки, това има най-вече политическо значение. Дори консервативните латиноамерикански правителства настояват за отмяна на американското ембарго срещу Куба. Сега Русия обявява своята инициатива и демонстративно застава зад държавата на Кастро. В добавка Путин опрощава на Куба гигантски дълг в размер на 30 милиарда долара.

Това е съвършено разчетен във времето жест, в момент, когато мениджъри на американски хеджфондове настоятелно изискват от аржентинското правителство да изплати дълговете си. Великодушието на Москва към Хавана има големи предимства и за двете страни: Куба и без това не би могла да изплати дълговете си и благодарение на руските инвестиции в петролната икономика намалява зависимостта си от катастрофално управляваната Венецуела, на която кубински експерти предричат скорошен крах. Досега Венецуела беше най-важният доставчик на Куба.

Действително, напоследък и Вашингтон и Хавана направиха насрещни стъпки, но решението да бъде възстановена руската шпионска база в Куба внушава по-скоро, че президентът на Куба Раул Кастро занапред ще поддържа курс на конфронтация с Америка. Край на ембаргото и без това не се предвижда. А Москва със сигурност няма да настоява за свободни избори на острова - което е едно от условията на САЩ за отмяна на ембаргото. Ролята на жертва има много предимства за Хавана: тя подкрепя диктатурата и налива ...

Прочети цялата публикация