“Европа търси талант” или как не бива да се запълват висшите постове в ЕС

Ройтерс

Ако “Европа търси талант” беше телевизионно шоу, щяха да го свалят от екран още преди години като състезание без никаква тръпка, предвидено да възнаграждава посредствеността.

Малко неща могат да накарат Европейския съюз да изглежда по-непривлекателен за гражданите си и широкия свят, отколкото непрозрачния процес на запълване веднъж на пет години на висшите властови позиции в 28-членния блок .

Победителите се избират с пазарлъци късно пред нощта не толкова заради опита, управленските им умения и познания, а понеже никой не е достатъчно склонен да им наложи вето. В списъка се отбелязват правилните кутийки, а на журито се предлагат услуги в замяна на подкрепата за съответния кандидат.

28-те държавни и правителствени ръководители в ЕС, някои от които също може да се окажат кандидати, съставляват журито по подбора.

Провалът им да постигнат пакетна сделка миналата седмица за това кой ще бъде новият ръководител на европейската дипломация, новият председател на Европейския съвет, който да ръководи срещите им и постоянният председател на съвета на финансовите министри на еврозоната, изглеждаше огромен, но не представлява катастрофа.

Лидерите отново ще опитат да вземат решение в края на август и тогава може би ще разполагат с по-добре квалифицирани кандидати.

Но първият опит привлече вниманието към някои от характеристиките на една потайна система, която отдава по-голямо значение на критерии като партийна принадлежност, равновесие между половете, баланс между влиянието на малките и големите страни и справедливото разпределение на местата между Севера, Юга, Изтока и Запада, отколкото на идеите или способностите.

След като опита да подпомогне сключването на такава сделка, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой отбеляза с разочарование, че всички тези фактори са много трудни за балансиране, когато има на разположение само два или три поста, а за постигането на консенсус са нужни 28 нации.

Срещата на върха не можа да постигне решение, тъй като Полша и балтийските държави искаха една от висшите позиции да бъде дадена на кандидат от бившите комунистически страни, които са членове на ЕС от вече десетилетие.

41-годишната италианска външна министърка Федерика Могерини, която заема поста едва от 4 месеца, изглеждаше, че се насочва към външнополитическата длъжност със силната подкрепа на социалистическия премиер Матео Ренци, до момента, когато източноевропейците издигнаха възражения, настоявайки, че й липсва опит и че тя е прекалено мека с Русия в контекста на украинската криза.

Освен младостта й, ключови предимства са, че тя е жена и е от левоцентристкото политическо пространство, което би балансирало избрания председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който е мъж от център-дясното.

Прямата президентка на Литва Далия Грибаускайте обаче заяви, че няма да гласува за “прокремълски” настроен кандидат.

Ренци беше толкова разочарован от проваления опит да превърне скорошната си победа на европейските избори във висша позиция за Италия, че предложи занапред Ван Ромпой да изпраща на лидерите SMS-и, ако не е възможна сделка, за да им спести разходите за път.

Датската премиерка, 47-годишната Хеле Торнинг-Шмит влезе в надпреварата като фаворит за наследник на Ван Ромпой, но Франция не беше доволна, че страната й не е член на еврозоната, където има 18 държави, а длъжността предвижда председателство на срещи на върха, посветени на паричния съюз.

При толкова непрозрачни критерии рано издигнатите фаворити често отпадат от надпреварата и по-късно в играта се появяват изненадващи претенденти, което не позволява да се отдели време за хладнокръвна оценка на пригодността им.

Изборът през 2009 г. на първия върховен представител на ЕС за външната политика, който трябваше да бъде и заместник-председател на ЕК и ръководител на зараждащата се Европейска служба за външно действие, представлява истинска карикатура на тези обрати.

Основната група лидери на ЕС тогава се съгласиха, че постът трябва да бъде даден на британец, надявайки се, че Лондон ще номинира тогавашния външен министър ...

Прочети цялата публикация