Големи енергийни проекти да се финансират само с решение на парламента

Финансирането на големите проекти в енергетиката трябва да става само с консенсусното решение на Народното събрание, особено, когато става дума за поемането на държавен дълг, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в сряда по време на форум за възраждане на индустрията и енергетиката в България.   Изявлението идва ден след като "Българският енергиен холдинг" се пробва да одобри вземането на заем от руската "Газпром" за 620 млн. евро за строежа на газопровода "Южен поток" в условията на поискано от Брюксел спиране на дейностите по проекта.   Според синдиката, държавата трябва да мисли как да намаляват дълговете на БЕХ и дъщерната му НЕК, вместо те да се увеличават. Профсъюзът отбеляза още, че голяма пречка за развитието на енергийния пазар у нас е потискането на цените на тока за домакинствата с мотива, че хората нямат доходи, а в същото време правителството няма адекватна политика за подпомагане на енергийно бедните.   Задържането на цената за домакинствата се пренася към индустрията, която поема тежестта, има и много хора, които не са енергийно бедни, но се възползват от евтиния ресурс, което е лоша практика, коментира експертът на КНСБ Антон Иванов.   Сходно мнение изказа и зам.-министърът на икономиката и енергетиката Иван Айолов, който посочи, че е крайно време в България да се разбере, че не може да се прави социална политика през цената на енергията. В същото време правителството, в което той участва, на три пъти свали цената на тока през миналата година, но през юли под напора на огромните дефицити в системата, сътворени от самата нея, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) бе принудена да вдигне цената на тока с около 1 процент.   Според Националната федерация на енергетиците все още е възможно да се намери компромисен вариант за планово увеличение на цените в следващите години.   Според анализа на КНСБ в условия на засилваща се пазарна конкуренция ефективността на предприятията в сектора трябва да бъде подобрена чрез пазарни принципи и ефективно използване на приходите от продажби и конкуренция при предлагане на продуктите.   Регулаторната намеса не трябва да води до отнемане на възможността дружествата в сектора да инвестират в развитие и обновяване, смята профсъюзат..   От Федерацията на енергетиците посочват, че е необходимо да бъде осигурена независимостта на енергийния регулатор, а най-големият приоритет в момента е осигуряване на ликвидност в системата като условие за балансиране на отношенията в нея. Според президента на КНСБ трябва да бъде постигнат национален консенсус за бъдещето на енергийния сектор. Той трябва да бъде облечен или в актуализиран вариант на сегашната стратегия енергийна, или в нов такъв, смята Пламен Димитров.   От КНСБ смятат, че енергийната стратегия трябва да даде ясен отговор за баланса между различните сектори в енергопроизводството.   Иван Айолов съобщи, че са започнати разговори с Министерството на труда и социалната политика за определянето на понятието "енергийно беден". Той изрази надежда следващото правителство да продължи работата в тази посока.   Зам.-министърът съжали, че подготвяната от отиващото си правителство на Орешарски нова енергийна стратегия не е била разгледана, независимо че е готова от април. Надявам се следващите управляващи да я използват, а не да започват отново, защото тя е много добър програмен документ, каза Айолов.

Прочети цялата публикация