Може ли Китай да понесе 350 милиона възрастни хора?

Франс прес

Улица в Пекин. Снимки: Гергана Мартинова

Както десетки милиони други китайци Хъ Сянжин наближава възрастта за пенсиониране. Твърде заета с отглеждането на детето на чуждо семейство, за да може да изпраща пари за собствения си син, тя няма никакво време да се запита кой ще се грижи за нея по време на старините й. Бавачката предпочита да работи, докато здравето й го позволява. След това ще смята да се върне в родното си село в провинцията и да отглежда зеленчуци, за да живее по-икономично.

Хъ, вдовица на 51 години, се съмнява, че безработният й син би могъл да я подпомага финансово. “Той едва успява да осигури средства за собствените си нужди, камо ли да помогне на стареещата си майка”, признава тя край количката на детето, което гледа, на сянка в пекински парк. “Сама ще се погрижа за себе си”, убедена е Хъ Сянжин.

Възрастното население на Китай се увеличава толкова бързо, че принуждава децата, макар и обвързани да го правят според китайската традиция, да се грижат за застаряващите си родители. Професионалната грижа за възрастни хора остава рядка и скъпа услуга.

Прогнозите сочат, че към 2030 г. 350 милиона китайци - една четвърт от населението - ще бъдат на 60 или повече години. Това ще е два пъти повече от сегашния им брой. Застаряването, дължащо се на политиката за едно дете, ще бъде голяма тежест за страната, тъй като ще намали работната ръка и ще остави младите хора - без братя и сестри - да носят отговорност за много дядовци и баби.

Много от младите хора вече имат проблем със свързването на двата края заради скъпите жилищни наеми. Китай непрекъснато експериментира, когато става дума за възрастни хора, за старчески домове и за финансиране на пенсиите. В страната днес има едва по 25 места на 1000 души за настаняване в дом, обяви министърът за социалните въпроси Ли Лиго тази седмица.

В предградията на Пекин хотел с три звезди е превърнат в център за настаняване на възрастни хора - старческият дом “Иганнян”, където 300-та обитатели разполагат с непретенциозни стаи и се развличат, играейки маджонг или карти.

“Ако живеех сама, щях да се чувствам много самотна”, казва Чжу Чуансюн, обитателка на центъра от две години. “Най-малкото тук мога да разговарям с хората. Времето минава по-бързо.” Дъщерята и синът й “са с добро положение”, но са твърде натоварени, за да се грижат за нея, добавя тя.

Центърът взема по 8000 юана (близо 1300 долара) за човек на месец, което е недостъпен лукс за повечето хора. Друг проблем е отсъствието на квалифициран персонал, тъй като младата работна ръка в страната има стремежи, различни от това да се грижи за възрастни хора. И както в много други страни, домовете за възрастни хора често се възприемат като тъжни преддверия на смъртта.

В парка, където се разхожда Хъ, около 60-годишен мъж разказва какво се случва, след като човек постъпи в дом за възрастни хора: “Там е като в гробница”, казва той. Друг мъж, който свири на устна хармоника, добавя: “Възрастните хора не искат да напускат домовете си. Много зависи от качеството на старческия дом, там не е като вкъщи.”

Китайската култура внушава уважение към възрастните, но този принцип отслабва под натиска на съвременния живот. Правителството, според което едва 3 процента от възрастните хора биха могли да бъдат настанени в институции, очаква повечето от тях да останат в домовете си като евентуално наемат човек да се грижи за тях.

Но високата цена на домашната помощ представлява проблем. Множество предложения, по които законодателната процедура вече е в ход - за увеличаване на пенсионните осигуровки и на възрастта за излизане в пенсия, която в момента е ...

Прочети цялата публикация