E-vestnik | 30.07.2014 21:36:33 | 74

Да се осмива гордостта на президента Путин и да се изпитва параноята му е безумие


Свалянето на малайзийския самолет очевидно е злополука. Трагедията не бива да бъде използвана за санкции срещу Русия

Останки от сваления малайзийски Боинг. Снимка на очевидец

Защо външната ни политика се определя като глупава? От момента, в който чухме за сваления над Украйна малайзийски пътнически самолет, беше ясно, че е злополука. Който и да е натиснал спусъка, не е искал умишлено да причини трагедия. Не е нов 11 септември. Гаф е, а не конспирация.

Въпреки това външната политика жадува за конспирация. Владимир Путин обвини украинското правителство. Украйна обвини пропуските сепаратисти. Посланикът на САЩ в ООН Саманта Пауър „не може да изключи” отговорността на Москва. Лондон протестира на висок глас. Проляла се е кръв. Значи трябва да има виновен.

Случилото се е ужасяваща гнусотия в бандитска държава и достойнството на жертвите трябва да бъде възстановено възможно най-бързо. Но преди още да бъдат събрани телата политиците се надпреварваха да предлагат затягане на санкциите, преустановяване на търговията, отстраняване на олигарсите от политиката и замразяване на банкови сметки. Сборичкаха се като плъхове в чувал. Барак Обама се показа като страхливец, Франсоа Оланд като умиротворител, а пък Дейвид Камерън като лицемер. Философът Бернар-Анри Леви сипеше огън и жупел срещу всички. „Това е духът на Мюнхен – помиряване. И това е позор” (бел. ред. - става дума за Мюнхенското споразумение с Германия преди Втората световна война, което не умиротворява Хитлер).
Подобни моменти са опасни. През 1914 г. австрийското правителство провъзгласява лекомислената стрелба по ерцхерцога Франц Фердинанд „като заговор на сръбското правителство” и обявява война.
През 1983 г. руснаците свалят корейски пътнически самолет, който се е отклонил от курса си и е навлязъл във въздушното пространство над Сибир, като загиват всичките 269 пътници на борда му. Очевидно е било злополука, служителите от наземния контрол на изтребителите са били пияни и са изпаднали в паника. Информацията е потулена и инцидентът е използван за начало на една от най-ужасните конфронтация по времето на Студената война.

Пет години по-късно идва ред на САЩ, чиито ракетен крайцер сваля ирански граждански самолет „Еърбъс” А-300 над въздушното пространство на Иран. Военноморските сили на САЩ се измъкват и се оневиняват за постъпката си, а Иран използва случая да обяви инцидента за престъпна жестока агресия, за което допринася и фактът, че Америка награждава моряците си с медали. Вашингтон отказва да поема отговорност и чак след осем години изплаща 62 милиона компенсации на опечалените семейства.

Ужасяващо е как подобни инциденти се изопачават, за да послужат за отмъщение. Очевидно Путин е постъпил необмислено по отношение на западната граница на Русия, като е снабдил руските сепаратисти с достатъчно оръжие, за да могат да се случат подобни инциденти. И все пак идеята, че е желал трагедията е толкова абсурдна, колкото и че Константин Черненко е искал корейската касапница или Роналд Рейгън свалянето на иранския самолет.

Путин вероятно е бил също толкова ужасен, колкото и всички останали, от съдбата на пътническия самолет. Инцидентът саботира предпазливата му демонстрация на сила в района и го принуждава да заеме отбранителна позиция. Според разузнаването в Москва той се е засегнал и ядосал и затова се е оттеглил сред обкръжението си от агресивни съветници с националистка реторика. В такъв момент Конфуций ни съветва да предоставим на врага си мост, по който да се оттегли. Вместо това западните акули се забавляват, като се присмиват на параноята на Путин и го предизвикват да направи погрешен ход.

Когато посетих Русия през 90-те години след позорния й провал в Студената война, намерих тъжно и опасно място, което напомняше на Германия след поражението й през 1918 г. Все едно нито един западен дипломат не беше чел Версайския договор, нито ...

Прочети цялата публикация