Икономиката на Източна Украйна умира на фона на боевете

Ройтерс

Разграбеният магазин на Метро в Донецк. Снимка: УРА-информ

Проруските бунтовници иззеха 720 килограма експлозиви, 360 детонатора и близо1 километър кабел и в резултат въгледобивна мина “Скочински”, поостарял стожер на икономиката на украинския регион Донбас, спря работа.

Ожесточените боеве и реквизициите, извършвани от бунтовниците, спряха дейността в много от въгледобивните мини в и около твърдините на сепаратистите Донецк и Луганск. Без горивото пък близките стоманодобивни заводи и електроцентрали в цяла Украйна се борят да продължат работа.

Мнозина в западните и централни региони на страната възприемат промишления Изток като товар, център на остаряла икономика в съветски стил, изградена около огромни заводи, с малък принос към останалата част от страната, където по-типични са други сектори и малките компании. Според представители на властите обаче на фона на бюджета, неспособен да финансира украинската армия след загубата на приходите от Крим, който бе анексиран от Москва през март, Киев не само има нужда от ресурсите на Изтока, но и от неговата тежка промишленост, макар и в модернизирана форма.

“В Донецк и Луганск се води война и на практика всички приходи от тези региони към държавния бюджет се сринаха. Плюс анексията на Крим”, отбелязва Михаило Ноняк, заместник-министър на доходите и таксите.

“Реалната финансова ситуация в момента е доста лоша заради руската агресия. Много пари отиват за отбрана”, казва той.

Фактически Украйна е фалирала, с голям външен дефицит и едва покриваща разходите за заплати на държавните служители, без да споменаваме средствата за храна и екипиране на армията, чиито състав се увеличи с интензифицирането на боевете срещу бунтовниците, които искат независимост на Донбас. Западният кредитор - Международният валутен фонд (МВФ), предостави спасителна кредитна линия от 17,1 милиарда долара като част от двегодишен спасителен пакет.

Досега Киев е получил 3,2 милиарда долара и се надява в края на август да получи още 1,4 милиарда долара. Олигарсите, които забогатяха в хаоса след разпадането на Съветския съюз и притежават голяма част от частната икономика в страната, също се намесиха. Един от тях, Ихор Коломойски, финансира и въоръжава няколко батальона, биещи се срещу бунтовниците. Финансирането от бизнесмените обаче е нестабилно, а западното финансиране изисква трудно податливият украински парламент да направи някои тежки промени в икономиката, където държавата отдавна субсидира цените на енергията за потребителите, а държавният сектор е твърде раздут.

Голяма част от бюджетните разходи отиват към Изтока, най-вече към Луганск и Донецк, лишавайки от средства региони, в които равнинният пейзаж от покрити с дупки пътища и тревисти поля от време на време се прекъсва от купчини шлака или минно оборудване.

Източна дупка

Миналата година Донецк е допринесъл за украинския брутен вътрешен продукт (БВП) с 11,7 % или 170,8 милиарда гривни, а Луганск - с малко над 4 % или 38,9 милиарда гривни.

Те обаче са погълнали над 10 милиарда гривни от бюджета през 2013 година, в голяма степен заради високия брой работници на държавна заплата в миннодобивната и стоманодобивната промишленост.

Сега работниците, които още не са избягали от района, все още получават заплати, въпреки че повечето нямат възможност да работят в мините.

“Повечето мини в Донецка област спряха работа заради липсата на експлозиви”, казва Микола Волинец от независимия синдикат на украинските миньори. “Сепаратистите дойдоха в мините и просто взеха експлозивите, така че сега нямаме с какво да взривяваме”, обяснява той.

Олександър Вапник от държавната въгледобивна компания в Донецк пък посочва, че работата в мините е свита до две единствени смени заради недостига на експлозиви. “Не знаем какво ще стане после, просто не знаем. Мините работят, добиват въглища, но в по-малки количества”, казва той. Много работници са избягали, а тези, които са останали, опитват да поддържат безопасността на мините, да предотвратяват наводнения и да извършват ...

Прочети цялата публикация