Димо Райков на 60: Никой не обича търпеливи и пластелинени хора

Редовният ни автор и приятел писателят Димо Райков навършва днес 60 години. Роден е на 31.07.1954 г. в гр. Малко Търново. Завършил е минно училище в Бургас и българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той е носител на редица национални награди за белетристика и публицистика. Превеждан е в чужбина. Автор е на книгите: „Стълба от камък“, разкази, 1983; „Жребият“, повест, 1987; „Мигът на невестулката“, разкази, 1989, „Писма до мъртвия брат“, роман, 1993; „Пансионът“, роман, 1995. От няколко години живее в Париж, където създава триптиха за Града на светлината: „Париж, моят Париж…“ (2006 г.), претърпяла три издания; „BG емигрант в Париж“ (2008 г.) и „55 тайни на Париж“ (2009 г.). През 2008 г. издава „Писма до мъртвия брат. Пансионът. Два романа, благословени от Ванга“. Следват сборникът с разкази „Кестени от Париж“ (2011 г.) и романът „Реката на смъртта“ (2012 г.). Като му честитим юбилея, публикуваме интервю за новата му книга „Диагноза: Българин в чужбина“ (Хермес).

- Много се радвам, че се чуваме отново, г-н Райков, макар и по телефона. Пропуснахме възможността, когато бяхте в България да направим една среща на живо за слушателите, но се надявам, че тази възможност не е била последна, ще последват и други…

- Да, преди няколко месеца бях в България, представях в страната най-новата си книга „Диагноза:Българин в чужбина”. Мисля, че доста добре бе посрещната книгата, дори останах малко изненадан, имайки предвид тематиката…

- Да, тя е вълнуваща тематика, защото, знаете, много българи вече са в чужбина – и във Франция, и в Париж, и в други големи градове…Нека да започнем от заглавието. Каква е тази диагноза, вие ли я поставихте и как?

- Да, г-жо Георгиева… Аз искам да ви кажа първо защо имах известни резерви. В нормалните страни, когато човек критикува, когато се самоизтезава, особено творецът, това в нормалните страни е белег за качество на обществото, гражданското общество. Ще започна с един епизод, тъй като аз живея в Париж, но непрекъснато съм в България, затова доста смешно и наивно ми звучат, а и вече съм обръгнал на въпросите на някои наши заядливи съграждани – ама вие сте добре там, вие си пиете кафето под Айфеловата кула Всъщност аз давам отговор в точно тази моя книга какво коства едно такова „пиене на кафе” под Айфеловата кула, както те мислят. Който има, извинете за израза, яко „д…”, нека да да заповяда, нека да види… Всъщност тази книга, когато я прочете един българин, независимо дали е българин в чужбина или българин в България, ще разбере, че за огромно съжаление продължаваме и днес, в 21 век, да носим „къщичката си”, разбира се, „къщичката” в кавички, онази „къщичка” в главата ни…Моята книга всъщност е един вик да направим така, че да изоставим, или поне да се опитаме да изоставим тази „къщичка”, за да можем да бъдем в нормалния свят с нормални усещания, а не с дребния ни шмекерлък, с дребния тарикатлък, както казва още преди толкова години Иван Хаджийски. Да бъдем просто хора, както казва и банкерът Буров, които си плащаме за всичко, което потребяваме. Той така казва – „Когато българинът се научи да започне да си плаща за всичко, което потребява, той тогава ще бъде нормален гражданин.”
Вижте, казвам, че непрекъснато съм в България, защото ето, онзи ден гледах репортаж по бг-телевизия от Бургас, мисля че беше, за увеличението на цените на парното и топлата вода от 1 юли… Заради това и може би ми се обаждате… За поредното увеличение в България… И ме порази онова, което каза една жена. Питат я – как ще посрещнете увеличението? Всъщност, г-жо Георгиева, да се смее ли човек, ...

Прочети цялата публикация