Примерът на Шотландия води застъпниците за независимост в италианския “Южен Тирол”

Франс прес

Шотландското знаме се вее пред очите на всички в офиса на Ева Клоц, бореща се за независимост депутатка в немскоговорящата провинция Трентино - Алто Адидже в Северна Италия.

“Ние не сме италианци! Италия е окупационна сила, тя няма никакво право да управлява нашата страна. А ние следим много внимателно това, което се случва в Шотландия и Каталония”, обяснява тя на АФП.

“Партията за свобода на Южен Тирол”, чийто депутат е Клоц в провинциалния парламент, е дала на активистите си възможност да спечелят пътуване до Шотландия, за да наблюдават референдума на 18 септември. След завръщането си младата носителка на наградата ще разкаже за пътуването си на сайта на партията.

Но въпреки че трите формации, които подкрепят независимостта, имат общо 10 от 35 места в местния парламент, ситуацията изглежда далеч от референдум в пасторалния “Южен Тирол” - име на алпийската област, дадено й от поддръжниците на присъединяване към Австрия или дори на обединение с австрийски Тирол с цел създаване на нова държава.

Културно и лингвистично част от немската общност, Трентино - Алто Адидже е била част от Австро-унгарската империя, след това е отстъпена на Италия със Сен Жерменския договор през септември 1919 г., с който се разделя империята на Хабсбургите след Първата световна война.

Просперираща и пасторална

Фашисткият диктатор Бенито Мусолини се опитва по-късно да “италианизира” със сила региона, по-конкретно като принуждава хиляди говорещи италиански да емигрират и като забранява изучаването на немски в училище.
Провалът на Дучето води до договор с Адолф Хитлер през 1939 г., по силата на който немскоговорящите от Трентино - Алто Адидже могат безпрепятствено да посещават германския Трети райх.

Зиглинде Ташлер е била на шест години, когато се премества заедно с родителите си в Бавария. “Там хората ни се подиграваха. Казваха “италианците идват”, спомня си тя. Вече на 79 години, тя добавя, че не иска нищо, освен “мир и спокойствие”.

През 1945 г. близо 60-те хиляди имигранти се връщат в своя “Южен Тирол”, който е останал италиански.
Серия от атентати срещу електрически централи ще бъде извършена през 60-те години, преди областта да получи през 1972 г. сегашния си статут на широка автономия. Оттогава тя приема собствени си закони в много области и близо 90 на сто от събираните данъци остават в столицата Боцен (или Болцано в зависимост от симпатиите ви).
Икономиката на Трентино - Алто Адидже се възползва от географското си положение на мост между Италия, северната част на Алпите и останалата част на Европа.

“Имаме брутен вътрешен продукт от 36 до 37 хиляди евро на жител”, един от най-високите в Европейския съюз, хвали се пред АФП Георг Лун от Търговската камара в Боцен.

Нещо повече, “ние живеем на едно наистина красиво място”, подчертава Мануел Моро, 35-годишен инженер, който е част от 25-те процента италианскоговорещи в областта. “Би трябвало да сме доволни!”
Наистина. Кризата в еврозоната принуди италианското правителство да намалява разходите и да увеличи данъците, за да се справи с държавния дълг. И много от жителите на проспериращата Трентино - Алто Адидже се чувстват неоправдано притиснати от Рим.

“Никакви авантюри” за Австрия

Обстоятелствата са благоприятни за искане на свобода. След като загуби абсолютното си мнозинство след местните избори през 2013 г., консервативната партия на Южен Тирол иска повече автономия, особено в данъчната област, като в същото време демонстрира желанието си да остане в Италия.

Депутатите, които са за независимост, желаят повече от всякога да разрушат окончателно мостовете. “Искаме единен Тирол, една страна, независима от Австрия”, обяснява пред АФП Лоренц Майер, 65-годишен пенсионер, вадейки от портфейла си лепенка с надпис “Южен Тирол ще бъде свободен”.

Перспективата за създаване на независим Южен Тирол изглежда още ...

Прочети цялата публикация