Украйна: Новото руско изкуство на войната

Цялата политическа система в България е компрометирана от разузнаването на Москва

Добре екипирани военни без опознавателни знаци завземат административни сгради в Източна Украйна. Снимка: от тв екрана

НАТО се опитва да се противопостави на тактиката на Москва в конфликт, в който традиционната военна мощ е само един компонент.

Неконвенционалните тактики не са нищо ново в конфликтите. Руснаците бяха врагът, който захвърли меча и хвана сопата, пише Лев Толстой във “Война и мир”, говорейки за партизанската кампания на Михаил Кутузов срещу Наполеон.

В Украйна Русия отново вдигна сопата. Но намесата на Москва през последните месеци е нещо повече от опортюнистична маневра. С мащаба си тайната война в Крим, Луганск и Донецк постави нов еталон в изкуството. Тя извади на показ слабостта на закостенялото военно възпиране на НАТО, което е в основата на системата за международна сигурност, която се очакваше да става по-силна, а не да отслабва. И освен това се превърна в гръмоотвод за дебати за бъдещето на войната.

Когато лидерите на НАТО се срещнат в Уелс следващата седмица на най-важната среща на високо равнище на Алианса през последните 20 години, вниманието им ще е насочено предимно към действията на Москва срещу съседа й.

За някои от най-високопоставените военни стратези на НАТО и за много от най-важните фигури в международните дела светът след Студената война е достигнал точката, отвъд която следва радикална промяна; общоприето схващане в западната мисъл - идеята за глобализиращ се свят, в който по-големият просперитет е в крайна сметка аналог на стабилност - отново е поставено под въпрос.

Открито лидерите на НАТО говорят, че манталитетът на Путин е присъщ за 20 век. Вчера Алиансът обвини Москва, че е изпратила 1000 войници в Украйна, което според него е явен знак за прякото руско участие в конфликта.

Но в частни разговори те са по-откровени - и притеснени - от тактиката от 21 век, която Путин използва. Действията на Русия в Украйна взривиха идеята, че всеобхватните комуникационни технологии и икономическата взаимозависимост водят до някакво всеобхватно разбирателство.

Вместо това национализмът, геноцидът, анексиите и военната агресия, които се смятаха за изчезващи, се оказват живи и намират нови и мощни средства да бъдат прилагани в Украйна и извън нея.

“Навлизаме в един прекрасен нов свят”, каза адмирал Джеймс Ставридис, върховен командир на НАТО до миналата година, а в момента декан на Института за право и дипломация “Флечър” на университета Тъфтс.

“И използвам този израз, като наистина мисля за романа (на Олдъс Хъксли). . . Това е всичко друго, но не и прекрасен нов свят. Това е един уплашен, нестабилен свят и ние трябва да се събудим и да разберем това.”

НАТО нарича тази форма на конфликт “хибридна война”. Фразата визира широк спектър от действия, сред които военната сила е само малка част, които неизменно се изпълняват съгласувано като част от гъвкава стратегия с дългосрочни цели.

Напълно предвидимо, най-ясното изложение на тази концепция е руско. През февруари 2013 г. Валерий Герасимов, новоназначеният шеф на руския генерален щаб, написа статия в руския седмичник за отбрана ВПК.

Войната и мирът, написа Герасимов, се размиват, и думите му сега изглеждат пророчески.

“Методите на конфликта”, написа той, са се променили и вече включват “широкото използване на политически, икономически, информационни, хуманитарни и други невоенни мерки”. Всичко това, каза той, може да бъде допълнено, като се подбуди местното население да действа като пета колона и от “скрити” въоръжени сили.

Герасимов цитира съветския военен теоретик Георгий Исерсон: мобилизацията не става, след като войната е обявена, а е “незабелязана, започва дълго преди това”.

Западните разузнавателни служби вече не изпитват особени съмнения, че руската намеса в Украйна е започнала преди години. От 2010 г. насам, например, украински компютърни системи бяха цел ...

Прочети цялата публикация