Учени от БАН обвиняват за наводненията у нас човешката немарливост

Учени от БАН смятат, че основната причина за наводненията в България не са толкова големите валежи, колкото човешката немарливост. Според директора на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при БАН доц. Георги Корчев обилни валежи в страната ни е имало и пак ще има, като в условията на променящия се климат честотата и интензитетът им ще се увеличават.   "За да не се стига до катастрофи, е необходимо да се вземат превантивни мерки, да се почистват деретата и да се обърне сериозно внимание на състоянието на коритата на реките и на язовирите", посочи в понеделник във Варна Корчев.   Той уточни, че страната ни разполага със системи за ранно предупреждение за опасни явления, най-вече за трансграничните реки. По думите му в момента приключва подобен проект за река Арда, който е на стойност около 700 хиляди евро, осигурени от Брюксел.   Директорът на НИМХ участва в международна конференция край Варна. Форумът, на който присъстват близо 160 учени от над 20 държави, е посветен на хармонизацията на дисперсионните модели, които позволяват да се прогнозира качеството на въздуха в различни точки.   За съжаление все още не могат да се правят точни прогнози за количествата дъжд, които се очакват, допълни чл.кор. Николай Милошев, зам.-председател на БАН. Той уточни, че учените работят активно в тази посока, но междувременно администрацията трябва да вземе серия мерки, за да не се допускат човешки и материални загуби.   Инж. Ваня Григорова, директор на Изпълнителна агенция по околна среда, каза, че от 28 държави в ЕС, 20, включително и България, са в нарушение на изискванията за количеството на фините прахови частици във въздуха. По думите й тази година заради дъждовното лято у нас не са регистрирани сериозни превишения на нормите. Тя посочи, че в България има 5-6 градове, където въздухът е много замърсен. Според нея големите промишлени предприятия в страната са взели мерки и вече не са опасни.   Григорова уточни, че мерки за намаляване на замърсяването на въздуха трябва да вземат общините. По думите й основните проблеми са употребата на твърдо гориво за отопление, лошото състояние на пътищата, липсата на контрол върху строителните обекти, които масово не спазват правилата. Григорова посочи, че миенето на улиците може да допринесе за намаляване на замърсяването във въздуха.

Прочети цялата публикация