Руското предизвикателство към един гладен за петрол свят

Спокойствието на петролните пазари няма да продължи вечно. Един мъдър свят ще планира бъдещето

Цените на петрола може и да спадат, а глобалното търсене да е удивително вяло според доклад от миналата седмица на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Това обаче не спря бившия главен изпълнителен директор на British Petroleum Тони Хейуърд да отправи едно неудобно предупреждение.

В интервю за в. “Файненшъл таймс” Хейуърд, който в момента ръководи петролна компания в Иракски Кюрдистан, изрази безпокойство, че международните санкции срещу руския петролен сектор ще създадат неприятности на Запада. Има риск те да намалят инвестициите и да засегнат доставките от третия най-голям производител в света.

Заплахата може да е прикривана от повишаването на добива в САЩ, който надхвърли своя пик от 70-те години на 20-и век. Не е възможно обаче САЩ да продължат да увеличават производството си до безкрай, отбелязва Хейуърд. И когато добивът спре да нараства, откъде тогава светът ще намери следващия си източник на доставки?
Това е добър въпрос.

Добивът на петрол стана по-труден както по геоложки, така и по политически причини: засядането на цената на суровия петрол на около 100 долара за барел е достатъчно доказателство само по себе си. Той може да стане още по-труден. Да се говори за “епоха на изобилие” е оправдано само от северноамериканска гледна точка. На други места историята е различна: на намаляване на производството в западащи петролодобивни региони като Северно море и на политически предизвикателства заплахи за сигурността в страни от Ирак през Иран до Венецуела. От 2005 г. цялото увеличаване на добива на суров петрол в света е дошло от САЩ.

Ако човек се опита да погледне години напред във времето, вероятно няма да се промени нищо. Глобалното търсене на петрол ще продължи да нараства в дългосрочен план, с непрестанното забогатяване на нововъзникващите пазарни икономики.

Предлагането обаче няма да се увеличава със същите темпове. МАЕ прогнозира миналата година, че през периода 2012-2018 г. страните с най-голям принос за новите доставки, след САЩ и Канада, ще бъдат Ирак и Бразилия. Бразилските компании обаче изпитват затруднения заради техническото предизвикателство на добива от дълбоководни находища и политическо вмешателство. Ирак пък е потънал в хаос. Не може да се разчита на нито една от двете страни.

Хейуърд е прав да се безпокои за сигурността на предлагането. За щастие обаче развитите страни все още далеч нямат повод да изпадат в паника. Ще мине време преди да се почувства ефектът от новите санкции срещу Русия. Наказателните мерки няма да изтеглят налични барели петрол от пазара.

Вместо това те по-скоро ще направят по-трудно за Русия да разработва своите шистови залежи или да започне проучвания в Арктика - дейности, които ще доведат до увеличаване на добива след няколко години. Рискът, който Хейуърд забелязва, прилича повече на един тромав механизъм, отколкото на внезапен скок на цените като петролния шок от 1973 година. Западът има време да измисли своя отговор.

За страните потребители това означава да направят всичко по силите си, за да увеличат своя собствен добив и да укрепят инфраструктурата си. САЩ, например, трябва да одобрят Keystone XL - петролопровод от Канада, и да помогнат на своя петролен сектор, като му позволят да изнася. Необходимо е правителствата по света да не задушават компаниите с прекомерно данъчно облагане.

В чужбина, САЩ трябва да направят повече, за да подпомогнат развиването на алтернативни източници на снабдяване, включително шистовите резерви на страни като Китай и Аржентина. В дипломатически план очевидно отговорът е да не се правят отстъпки на руския лидер Владимир Путин и така неговото поведение в Украйна да остане без реакции. Вашингтон и неговите съюзници обаче трябва да опитат по-здраво да стабилизират пропадащи страни производители ...

Прочети цялата публикация