Неделя, 21 Септември 2014

Цяла седмица успявам да избягам от дъжда но днес времето си ми го върна, че и малко отгоре.

Още преди да стигна до кръговото за Бистрица, вече ме беше валяло два пъти и обувките ми бяха пълни с вода. Но пък се оказа, че в дъжд поддържам много добро темпо. Продължих нагоре към Железница, като ту валеше, ту спираше и стигайки до началото на Обиколната алея отдавна бе спряло да ми пука за кал, дъжд и подобни.

Затова и натиснах здраво и никакви локви и кал не можеха да ме спрат. Хубаво щеше да е да нося очила и да не дишам през устата...

Карането по Обиколната алея е супер кеф и силно го препоръчвам на всеки. До Бояна са двайсет километра по хубава горска пътека, която не може да се каже, че е много лека ако пропуснем Серпентините над Симеоново, където отбелязах две маалки падания (носите си каските нали?). Едно падане, в което чуете силно ДРЪН по каската и ще оцените веднъж завинаги, когато хора със сериозен тон ви казват да си НОСИТЕ КАСКИТЕ!

Забавното дойде накрая когато на половин километър от Бояна спирачките ми прегряха и спряха да работят. Ей това не ми се беше случвало и честно да си кажа е много плашещо. Някак си успях да спра след спускането от Боянската църква и да се добера до бул. България, където вече не ми трябваха чак толкова спирачки. Май това е едно от най-страшните неща, които ми се е случвало при каране на колело. Хвърчиш с 30-40 км/ч надолу и идва време да намалиш или да спреш. Стискаш яко спирачките, но почти нищо не става, а бързо наближаваш завой или главен път, който ще пресечеш. Определено случка, в която ти се вдига адреналина. Изходът е да имаш добри подметки и да ги използваш за спиране (добре че номера сработи...).

Резултът от карането е видим в следващия снимков материал, който говори сам за себе си:

За поправяне на щетите трябваше да вляза с дрехите в банята и да сваля поне кило кал. Обувките са си заминали, колелото го измих, утре ще гледам по-подробно в какво състояниe e, а засега единственото по-сериозно поражение е върху bike компютъра, който така се беше напълнил с пясък че го човърках половин час, за да го върна към живот.

Хубаво е човек да има рожден ден!

Прочети цялата публикация