Мо Йен - писателят, който не говори

Мо Йен. Снимка: личен сайт

Б. р. - Нобеловият лауреат по литература за 2012 г., Мо Йен, ще посети България и ще бъде удостоен с почетната титла Доктор хонорис кауза в Аулата на Софийски университет “Св. Климент Охридски” на 27.09.2014 г. от 11:00 ч.

Навярно най-ценното, което може да се случи на едно общество, е от низините му да изникне писател. Някой, който да разкаже какво се случва сред най-дълбоките и най-тъмни ниши в организма на културата — там, докъдето тя самата почти не се е разпростряла и където радостите и болките са други. Мисията на писателя от низините е да надскочи корените си, но да запази връзка с тях и да я оползотвори в писането си. Да се спусне отново до онова интелектуално, емоционално и социално ниво, да си припомни нерафинирания вкус на реалността и да запише тамошния начин на оцеляване, тамошното изживяване на историята и тамошното усещане за свят.

Истината е, че в Китай през 80-те години се наблюдава бум на такива писатели. От една страна, движението “Надолу към селата, нагоре в планинте” през 60-те години праща всичко живо на труд и превъзпитание в селата, възможната идентичност “градски интелектуалец” е изличена, така че хората, които започват да пишат в началото на 80-те, до един са прекарали най-впечатлителните си години в кръв и пот сред низшите слоеве; от друга страна, в края на 70-те започва разхлабване на тоталитаризма в политиката и литературата и се надига небивала културна вълна — интересът към индивидуалната, а не към колективната реалност е възобновен и това отприщва безброй лични истории, представящи алтернатива на дотогавашния модел на социалистическия реализъм.

Мо Йен е типичен пример за това явление, но и представлява отчетливо присъствие в съвременната китайска литература. Детството му е обичайно — глад, мизерия и невежество в затънтеното село Гаоми, което впоследствие се превръща в негова запазена литературна територия; писателското му поприще е стечение на благоприятни обстоятелства — 29-годишен е приет в Художествената академия към Освободителната армия, където получава възможност да се занимава активно с писане и намира поле за изява; литературният му дебют е обещаващ — първият му сборник с разкази “Прозрачният морков” е публикуван в поредицата “Нови звезди” на издателство “Писател”, под чиято шапка излизат първите книги на редица млади писатели, утвърдени по-късно като съвременни класици; мястото му в съвременната китайска литература е непоклатимо — трудолюбието и настойчивостта, с които пише историите си, забележителната му продуктивност, особения му подход към разказа внедряват произведенията му в програмата по съвременна китайска литература и му носят множество награди, включително престижната “Мао Дуън”; международното признание на бедното момче от Гаоми е изненадващо — през 2012 г. Мо Йен, почти неизвестен за света, неочаквано получава Нобеловата награда за литература, преборвайки претенденти като Харуки Мураками, Амос Оз и Филип Рот.

През целия си творчески път Мо Йен прави това, което литературата винаги е правела, но което в Китай й е било забранено да прави в продължение на 30 години от 1949 до 1979 г.:

Първо, да разказва другата, неофициалната, живата история, да дава глас на безгласни персонажи, да поставя фокуса си върху малките човешки съдби на фона на големите исторически събития. Такива произведения са например романите “Червено сорго”, част от който се случва по време на Втората китайско-японска война през 30-те години на XX в.; “Изтезание със сандалово ...

Прочети цялата публикация