Върви ли Виктор Орбан към авторитаризъм?

Асошиейтед прес

Западът е разтревожен от начина, по който унгарският премиер се опитва да укрепи властта си

Виктор Орбан с Бойко Борисов. Снимка: правителствен сайт

Като млад политик Виктор Орбан спечели признание за защитата си на гражданските права и свободните избори. След като стана унгарски премиер, западните нации се притесняват от начина, по който се опитва да консолидира властта, включително чрез правителствени мерки срещу правозащитни групи.

Една от групите, която попадна на мушката, е Унгарският съюз за граждански свободи, на който разчиташе самия Орбан през 2007 г., за да бъде оправдан по обвиненията в клевета.

За опонентите на консервативния лидер неотдавнашните действия срещу правозащитните групи, включително полицейските акции, са опит да се принудят да замлъкнат някои от последните останали критични гласове срещу все по-авторитарното управление. Орбан вече концентрира власт за своята партия ФИДЕС над много други институции в Унгария, включително медиите, съдилищата и централната банка.

ФИДЕС беше ясният победител на местните избори в цялата страна в неделя, като лявата опозиция отбеляза известен напредък само в Будапеща, а кандидатите от крайнодясната партия “Йоббик” спечелиха в няколко селски района. Без никакви избори, планирани до 2018 г., Орбан може да продължи своята трансформация на страната.

Орбан оправдава действията си срещу независимите групи, които защитават всякакви каузи, от правата на гейовете и на жените до свободата на медиите и антикорупционни кампании. В реч през юли той ги нарече “платени политически активисти, опитващи се да наложат чужди интереси в Унгария”. Орбан освен това стигна до там, че заяви в реч, че иска да превърне Унгария в “нелиберална държава”.

Излагайки плановете си да направи Унгария по-силна, той посочи Русия, Китай, Турция и Сингапур като примери за успешни страни, въпреки че не са либерални демокрации, а “може би не са изобщо демокрации”.

Някои наблюдатели се опасяват, че със засилването на унгарската икономика и други страни от региона може да се изкушат да последват пътя на Орбан. Регионът, който вдъхнови света с мирните си антикомунистически революции преди 25 години вече е свидетел на известна ерозия на демокрацията, проблем за който Белият дом напоследък изразява загриженост.

Западни лидери се притесняват от проруската политика, възприета напоследък от няколко централноевропейски страни, включително България, Унгария и Словакия, предимно по икономически причини. В частност САЩ и ЕС се борят срещу плановете на България да построи тръба за руския газ, целяща да изключи Украйна от доставките за Европа. Има и притеснения за дълбоко вкоренената корупция в Румъния и на други места.

“В целия регион двойните ракови образувания на отстъплението на демокрацията и корупцията заплашват мечтата, за която работиха толкова много хора от 1989 г. насам”, заяви този месец помощник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд, визирайки годината на падането на комунизма в Централна и в Източна Европа. “И дори се възползват от плодовете на членството в НАТО и ЕС, виждаме лидери в региона, които изглежда са забравили ценностите, на които се базират тези институции.”

Мерките на унгарското правителство срещу независимото гражданско общество се фокусираха предимно върху 13 групи, обвинени във връзки с политическата левица, които получават средства от благотворителната фондация, наречена “Норвежки грантове”. Фондът е създаден от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, страни които не са част от ЕС, но въпреки това са интегрирани с единния пазар и искат да дадат нещо в замяна на блока, като помогнат на по-малко развитите страни в него.

Много от тези групи, като борещите се с корупцията “Транспeрънси интернешънъл” и “Кей монитър”, наистина са критични спрямо Орбан, а някои, като защитниците на правата на гейовете и жените, може да не се вписват в неговата визия за консервативна националистична държава.

Кабинетът на Орбан поиска през май от Службата за правителствен контрол да ...

Прочети цялата публикация