E-vestnik | 19.10.2014 22:52:24 | 65

Безизходица и провинциализъм след първите консултации за правителство. Надеждата е в РБ


Аспарух Панов. Снимка: e-vestnik

Първосигнални страсти и евтини пазарлъци доминираха първата седмица на режисираните от ГЕРБ т. нар. предварителни консултации за съставяне на правителство. Резултатът е „меко казано” песимистичен. Единствено БСП и ДПС не само разбираха за какво става дума, но и веднага изразиха „европейската” си готовност не само за разговори, но при определени условия и за подкрепа на правителство на Бойко Борисов. Ако всичко това се случваше в някоя традиционна демокрация от „стара” Европа, една голяма коалиция между партии, членове на ЕНП, ПЕС и АЛДЕ при тази тежка икономическа и политическа криза, щеше да бъде единственият изход.

Но не и в клиентелистка България, където моделите „Пеевски”, и „Златният пръст на Сидеров” са символи на българското виждане за европейска политика, седем години след приемането ни в ЕС.
Имахме достаъчно време след 2009 г. да се убедим, че е без значение кой от триото ГЕРБ, БСП и ДПС е формално на власт и кой е в опозиция. Променя се само политическата лексика, но не и политическите практики. Ако говорим за наистина „знакови“ клиентелистки политически партии, това са точно партии от този тип. Да не забравяме, разбира се и „Бобовдолската” коалиция между партията ББЦ на безскрупулния и циничен млад журналист милионер Николай Бареков и корпоративната бизнес партия ЛИДЕР около едрия енергиен бос Христо Ковачки, които са от същото клиентелистко котило.

Политическото и икономическо позициониране на всички тези партии, както и програмите им за реформи и развитие на обществото са европейското им лустро, а реалната им политическа цел е достъпът до контролиран корпоративен и етнически вот, до властови и финансов ресурс в интерес на собствената им клиентела.

Но да продължим с останалите кандидати за „споделената отговорност” в управлението на страната. Вече дълги години обикалям България. Познавам в детайли характера, организацията и противоречивите емоции на политическия ни живот, но никога не съм си представял, че ще стана свидетел (и то след приемането ни в НАТО и ЕС) на избирането на български парламент, в който ще има не една, а цели две накокошинени националистически парламентарни групи. Опитвам се да проявя разбиране към всеки демократичен избор, но трудно бих мога да приема участието на подобен тип формации със собствени телевизии с национален обхват и то отново в управлението на страната след абсурдната тройна коалиция „БСП – ДПС – Атака”. Не мога да възприема нито излъчваната от тези партии неизличима агресивност, болшевшка субкултура и манталитет, тяхната дълбоко перверзна любов и омраза, мазохистична любов към Русия или по-точно към нейната „силна ръка“ и още по-силна мафия (тук става дума специално за „Атака”), и омраза към цигани и турци, а вече и към прокудени от родината си бежанци, но преди всичко към спазването на писаните и неписани европейски правила.

Да, при сегашната безперспективност, победата на Бойко Борисов за трети пореден път на парламентарни избори му дава изконното конституционно право да се опита да състави стабилно правителство. Това без съмнение би било „по-малкото зло“ в сравнение с нови избори, но в никакъв случай не и гарантираният успешен изход за България. Може би съм прекалено черноглед, но независимо кой или кои ще бъдат партньори на мандатоносителя ГЕРБ в следващото правителство и как ще се конфигурира парламентарното мнозинство, това едва ли ще има никакво фундаментално значение. Предполагам, че никой (освен объркани странници от типа на Едвин Сугарев и Евгений Михайлов) вече не си представя, че с един замах на магическата пръчка на „новородения и пречистен” Бойко Борисов, могат да изчезнат и корупционните традиции, и задкулисните игри, бартерните сделки с влияние, търговията с власт и олигархичното припокриване между бизнес и политика. Дори и да имаше такава пръчка, Генералът едва ли щеше да я размаха ...

Прочети цялата публикация