Владислав Тодоров: Борисов беше върнат на власт от красиво и опрятно малцинство на успели в прехода граждани

Владислав Тодоров. Снимка: личен сайт

Владислав Тодоров е български културолог и писател, който живее и работи в САЩ, където преподава културна история на Русия и Източна Европа в Пенсилванския университет. Автор е на няколко книги, сред които нашумелите романи “Дзифт” и “Цинкограф”, както и на сценариите за филмите по тях. Поместваме разговора му с Копринка Червенкова и Христо Буцев от в. Култура с големи съкращения.

- Сега има интернет, вие идвате често тук… Как ви се вижда страната?

- Разсипана страна на хора с разсипани надежди, хора, подложени на систематично обругаване, достойнството им пречи да оцеляват – това отчитат показателите, това видях и аз една зима, когато се качих във влака за Русе - вторични човешки суровини с парцаливи бохчи и разплетени дамаджани слизаха и се качваха на един бракуван влак, сякаш композиран в някаква подуянска преизподня. Този крайно изтерзан народ без поминък няма как дълго да поминува. Тежко, безобразно болна страна. Гледана с просто око, България е пътник, разпада се в ход като въпросния влак. Въпрос на биологическо време.

- Казваме, че един организъм е болен, защото знаем какво е да е здрав. Здравето е нормата. От каква норма се е отклонила България?

- Нормата е рационализиран опит, наложен по силата на авторитет. Вижте кои са авторитетите в България и как те нормират опита, бил той обществен, личен, политически или художествен. Може да прозвучи странно, но аз бих казал, че България работи в режим на нормативно бездарие по отношение на всеки вид опит.

- Нормативно бездарие?

- Бездарен авторитет кове и внедрява общовалидна норма. Тази норма, както всяка друга, налага определено поведение и в крайна сметка произвежда нормална реалност, ако бъде следвана. Тази социална или художествена реалност не става за нищо, ако в произхода си е бездарна.
Българските работи са в контролиран процес. Този процес се регламентира и нормира по волята на меродавни лица, титулуван интелект, журита, комисии и прочее легитимни институции. Тези, които ги сърби да участват в процесите, интимизират нормата или, с други думи, усвояват я като свое лично съкровено правило, което гарантира успеха им. Ето ни пак при успеха. Успехът е нормативно изискване. Желаещите да успеят развиват нормирано въображение по повод себе си. Човек се нафантазира по нормативен начин и тръгва да успява по този начин на всяка цена. Така започва пропадането - от отсъствието на качества на меродавните лица, на политическия, обществен и културен авторитет да нормира качество.

- Бездарието по нашите земи е вродено, или..?

- Вероятно става дума за бездарие поради условие, а не поради природа. Нагласите на хората, които тръгват да успяват, се формират във връзка с негодна норма и пример на възнаграденото бездарие. Съществува реципрочност между пишещи и четящи. Който пише за хората, става хората… и хората остават същите. Постепенно общественият вкус пропада в зоната на кича и простодушното оживление. Някой трябва да го зашлеви.
Не само бездарни художествени опити, но низости и простотии се преживяват с лекота. Народът се лъже лесно, защото е простодушна маса. Българската култура насажда прелестен наивитет. Умът е стратегически отслабен, за да не може да артикулира абсурда, в който живеем, и да вземем да се потресем.
Скептицизмът и иронията са чужди на българския дух. Той е просто и тясно скроен и всяко усложнение, което не го разплаква и не носи първосигнален гъдел, го задръства. В простотата и теснотията на този дух не може да оцелее съществена част от световната култура, произтекла от проницателно умо-зрение, от интелектуално съзерцание и екзистенциален скепсис. Художествени светове, почиващи на абстракции и логически инструменти, дистопични интуиции, парадоксалност и абсурд, са невъзможни за разгадаване от опростената българска душа. ...

Прочети цялата публикация