Подводните скали на плаващото мнозинство са ДПС и моделът "КОЙ"

Предложеното от Бойко Борисов правителство на малцинството на ГЕРБ и Реформаторския блок ще бъде нестабилно, провеждането на радикални реформи не е реалистично, а ДПС ще има решаваща дума за продължителността на неговия мандат. Това е общата допирна точка в мненията на трима политолози, изказани пред Mediapool. Най-скептичен за смисъла от подобно правителство бе Живко Георгиев, който изрази сериозни съмнения за капацитета на представената управленска формула. "Не съм въодушевен. Ефективността на формулата ще зависи от качеството на опозиционния контрол. Правителството ще бъде много нестабилно. Съмнявам се като цяло в управленския капацитет на тези две формации (ГЕРБ и РР-бел.ред.)", каза той. Георгиев допълни, че хоризонтът на съществуване на подобно правителство ще зависи от "ДПС и другите". "Не очаквам радикални реформи. Те могат да се случат след следващите парламентарни избори", каза той в отговор на въпрос дали може да се очаква разпадане на модела "КОЙ". Политологът от "Галъп" Първан Симеонов на свой ред коментира, че това ще е труден кабинет, който трудно би предприел непопулярни мерки, но има редица предпоставки, които все пак му дават шанс. Без свръхочаквания Първата предпоставка е липсата на свръхочаквания към правителството, защото то няма да има висок първоначален рейтинг за опазване. "Преди пет години Борисов тръгна с такъв рейтинг и не свърши нищо, за да го брани. Бъдещият кабинет няма да бъде обременен от подобно нещо и с по-чиста съвест би могъл да предприеме някои действия", каза Първан Симеонов. Втората предпоставка е, че на Реформаторите им се "занимава с реформи", а третата, че поне в началото на 43-то Народно събрание градусът на напрежение няма да е висок. "Градусът няма да е висок, защото парламентарно представените формации се страхуват. На тях им е ясно, че вотът на хората бе силно протестен. Те са изплашени от тежестта на проблемите и настроенията сред хората, което ги кара да държат вратата за диалог отворена", каза Симеонов. При обосноваването на четвъртата предпоставка той се опря върху последните проучвания на "Галъп". Те показват, че голяма част от обществото не вижда бързи решения на тежките проблеми. "Протестният потенциал остава висок, но голям част от хората осъзнават нуждата от стабилност", каза Симеонов. "Подводната скала ДПС" "Под плаващата подкрепа в парламента има една стабилна подводна скала и това е ДПС", смята политологът. Според него правителството трудно би могло да изкара пълен мандат от четири години, защото противоречията има дори вътре в самата управляваща коалиция. "Реформаторският блок е разделен. Част от него реагира по-бързо на управленските заявки, а другата част около ДСБ остава резервирана. Радан Кънев вече даде знак за това (той гласува "въздържал се" при избора на Цецка Цачева за председател на НС-бел.ред.). Според мен ДСБ ще се опита да запази своя облик, защото в ДСБ смятат, че може да оберат бонусите от падението на ГЕРБ. Те се опитват и да си вдигат цената пред ГЕРБ. Отделно Патриотичният фронт ще работи на полусъединител – те няма да са безкритични към управлението", каза политологът. Той подозира ГЕРБ в бъдещ опит за "подкупване" на хората от областните градове с програма за саниране на жилищата, но предупреди, че в обществото това не би минало за голяма реформа. "Нужни са реформи в здравеопазването, образованието, енергетиката, социалната сфера и съдебната система. Това са големите реформи", обясни Симеонов. Борисов още гледа към президентството Политологът не отхвърли възможността при разпад на управлението преди президентските избори Бойко Борисов да се "катапултира" към президенството, опирайки се за няколко месеца в парламента само на ДПС. "Бойко Борисов не се е отказал от президентството. Той каза единствено, че за него това не е определящо", обясни политологът. В тази сложна обстановка Първан Симеонов не очаква бъдещото правителство да разпадне рязко модела "Пеевски", наричан също "КОЙ". "Този процес може да случи само с постоянен граждански натиск и еволюция. Тези, които попаднаха в парламента вкупом нямат решаващата дума и нямат план. Моделът "КОЙ" обаче е един от подводните камъни между ГЕРБ и Реформаторския блок. Ако няма дистанциране на Бойко Борисов от него, някои хора при Реформаторите ще започнат да ръмжат", прогнозира Първан Симеонов. Според него, ако все пак има някакво разграждане на модела, то ще се забележи от всички едва след 5-10 години. "Спешният дневен ред диктува" Политологът Димитър Димитров определи начеващата се коалиция като "най-неподходящата за големи реформи". В същото време той обясни, че това ще е едно правителство, "предпоставено от обстоятелствата и спешния дневен ред". "Не е време за договаряне и предоговаряне. Проблеми има от първия ден. Това, което се премълчава от всички формации е, че не може да няма правителство", коментира той. Според него хоризонтът на съществуването на бъдещия кабинет ще се определи от неговата успешност. "Ако се постигнат някакви успехи, то и неговият хоризонт ще се отдалечи. Много е важна комуникацията на отделните министри с медиите. Те трябва да убеждават всички в своята успешност", каза Димитров. Той смята, че в първите си месеци правителство ще може да разчита на известна свобода в Народното събрание. Политологът съди за това от спокойния тон в кулоарите в първия ден на парламента. "Нищо от протестите отвън не се пренесе в кулоара. Всички показаха, че съзнават спешните проблеми за решаване и това запази обстановката", каза Димитров. В отговор на въпрос дали може да се очаква разграждане на модела "Кой" Димитров коментира, че въпросът е щекотлив за повечето парламентарно представени партии. "ДПС бе по-малък партньор в този модел. Роля в него обаче имаха още ГЕРБ и БСП. Изглежда Реформаторският блок е отработил един по-реалистичен ракурс към тема. Те признават, че ще е необходимо по-дълго време за радикалните реформи в държавата. Такъв проблем е и съдебната реформа", допълни Димитров. Според него за положителен резултат може да се смята недопускането на модела "КОЙ" да възникне отново, както и да не се позволява на същите играчи да имат същата роля в държавата. Димитър Димитров е на мнение, че правителството на малцинство трябва да покаже на широката публика готовност да играе и на "по-високи обороти". Пример за такава игра, според него, е вкарването в Конституционния съд на въпроса за премахване на института "Велико Народно събрание".

Прочети цялата публикация