Шаламанов: Има опасност секторът за сигурност да стане неуправляем

Има опасност секторът за сигурност да стане неуправляем заради нереформираните МВР и специални служби, предупреди служебният военен министър Велизар Шаламанов в понеделник. Той обясни в дискусия за рисковете пред България, че всички опити да се върви към интегриране на сектора за сигурност се натъкват на нежелание за реформи. Така МВР има все по-голям бюджет и численост, а в същото време всички искания за помощ при бедствия и аварии отиват към военното министерство, което разполага с наполовина по-малко служители и лоша техника. По думите му ЕС не успял със съответната преговорна глава за правосъдие и вътрешни работи да създаде необходимия механизъм, който да стимулира подобни реформи. "МВР си остана нереформирано, в момента МО е под 40 000 души, МВР е 60 000, ако не се лъжа, бюджетът му е доста по-голям и продължава да иска още и още хора, а всеки път, когато гражданите имат реална нужда от защита, факсовете отиват в Националния военен команден център, за да изпрати армията, която пък е под 30 000, свои екипи и със старото оборудване да помага. Това е толкова жесток проблем, че ако не се адресира скоро, имаме сериозна опасност, секторът за сигурност да стане неуправляем", заяви Велизар Шаламанов. Стефан Попов от "Риск Мониторинг" отбеляза от своя страна, че Съветът по сигурността към правителството на практика не работи и координацията между различните звена на сектора на сигурност е много ниска. Шаламанов посочи още, че според него най-важният стратегически избор за България е как да започне процеса на превъоръжаване. Той коментира обаче, че според него при сегашния бюджет за отбрана, модернизацията на армията не може да се случи без взимането на заем. "Просто, ако някой си мисли, че по годишната бюджетна процедура с между 0 и 5 процента капиталови разходи България ще успее да подмени своето оборудване от времето на Варшавския договор, това няма да стане. Българската армия се е превъоръжавала няколко пъти в миналото, всеки път това е ставало с голям държавен заем и с ангажиране и даже създаване на българска отбранителна индустрия, която да може да поддържа този процес и това въоръжение. Дошло е време да се вземе това стратегическо решение", каза Шаламанов. По този повод Стефан Попов открои като опасност решение на евентуално ляво правителство да реализира проектите за АЕЦ "Белене" и "Южен поток", а останалите налични средства да пренасочи към популярни социални политики. Шаламанов за пореден път коментира, че приносът на България в НАТО е ограничен заради старата руска техника. Извън колективната сигурност страната не може дори сама да гарантира охраната на въздушното си пространство. Заради липсата на техника, например, България не може да засича от рано разузнавателните полети на руски самолети над Черно море. Старата техника и въоръжение на българската армия водят до необходимостта в отделни случаи съюзниците от Румъния и Гърция да действат в нашето въздушно пространство. "Похарчени са два милиарда без да бъде съществено подобрена бойната ефективност на армията... Има остра необходимост от една цялостна програма и нейното добро управление и финансиране, както и подкрепа от българската индустрия и наука", каза Шаламанов. Шаламанов вече изготви програма за развитието на сектора до 2020 година, но в България традиционно подобни документи остават само на хартия. Експертът и бивш посланик в Русия Илиян Василев акцентира от своя страна и върху необходимостта от защита срещу т. нар хибридни заплахи. "Хибридният модел" на водене на война бе отчетен като заплаха по-рано и от Шаламанов. Според НАТО Русия води в Източна Украйна именно хибридна война.

Прочети цялата публикация