Теодора Толева: Геноцидът на арменците е религиозно мотивиран и подкрепен от властите

Теодора Толева (1968 - 1911) е изследователка на балканската история, която остава почти неизвестна у нас, но преди ранната си смърт от тежко заболяване е смятана в Европа и на Балканите за многообещаваща нова звезда на европейската историческа наука. Учи история и теология в Софийския университет “Св.Климент Охридски”, в Париж и Барселона и защитава в столицата на Каталония, където живее и работи, дисертация на тема “Влиянието на Австро-Унгария за създаването на албанската нация 1896–1908″.

В тази и в следващите си публикации открива и анализира неизвестни документи, които хвърлят нова, неочаквана светлина върху балканската история. Следва “Въведение” към труда й “Геноцид и съдба на арменския народ”, издаден на български от “Сиела”. Заглавието е на редакцията.

Настоящият труд е създаден с три основни цели. Първата е да представи един досега неиздаван на испански език документ, съхранен във Виенския имперски и кралски архив, от 1896 година, посветен на геноцида на арменците в Османската империя.

Втората цел, в духа на проучванията на изследователя Дадрян, е да открия връзки между арменския и източния въпрос, като се присъединявам към онези историци, които считат, че по-скоро става дума за един и същ, а не за два отделни, макар и свързани въпроса.

Третата ми цел е да представя на испански език чрез съвременната западна арменология, главно американска, английска и френска, съдбата на един от най-древните народи в света и настоящото състояние на проблема за арменския геноцид в условията на разширение на Европейския съюз на изток и спорната кандидатура за членство на Турция.

Документът, който представям в превод на испански език, представлява политико-икономическо проучване на османския вилает Мамюрет-юл-Азиз, изготвено от австро-унгарския консул Загулич през декември 1896 . Виена поръчва на своя консул да изготви този доклад, защото се нуждае от достоверна информация за кланетата на арменци в Османската империя, и по-специално във вилает Мамюрет-юл-Азиз, по време на които загубват живота си повече от двеста хиляди арменци.

Така богатата и внимателно структурирана информация, представена в документа, описва обстановката на кланетата, които фокусират основния интерес. На това се дължи и важността на това свидетелство за извършващото се: Виена е в съюз с Германия, следователно и с Османската империя, и счита запазването на териториалната и цялост за жизненоважно за собственото си съществуване и за осъществяването на политическия си курс на експанзия към Средиземно море. Затова има интерес да прикрие случилото се и да избегне възможни негативни последици за извършителите на престъпленията.

Докладът обаче описва един вилает в условия на анархия, чести нарушения на реда на гърба на арменското население, обществена несигурност и пълна липса на реакция срещу всичко това от страна на турските власти въпреки силното военно присъствие в района. Вилаетът е стратегически заради близостта си с Русия. Но вследствие на това земеделието, животновъдството и търговията западат, настъпват глад и масови преселения.

В такива условия на несигурен живот австро-унгарският консул описва масови кланета, безчовечност, пълен упадък и разграбване на имоти, на образователни и религиозни средища на арменското население. Според проучвания документ тези престъпления започват, без вече наплашеният народ да е дал какъвто и да е повод. Те са организирани, приличат на кланетата, извършвани в други арменски вилаети на Османската империя, и са осъществени в съучастничество и понякога дори с пряка помощ от турските власти.

„Източният въпрос“ традиционно се определя като упадък и разпадане на Османската империя, което се съпровожда от съперничество между европейските сили за нейното наследство и борба на балканските народи за административни и икономически придобивки и за независимост. Под „арменски въпрос“ обикновено се разбира борбата на арменския народ за граждански права и административни реформи, които да гарантират живота му и относителната автономност.

Изследователската практика разграничава двата въпроса и ги изучава поотделно, докато ...

Прочети цялата публикация