Кой иска религиозна война? Израелско-палестинският конфликт не е само за земя

Във вторник, малко след като двама палестински младежи нахлуха в синагога в Ерусалим, убиха четирима равини и раниха смъртоносно полицай в деня на храмовия им празник, “Народният фронт за освобождение на Палестина” (НФОП) обяви, че извършителите са негови членове и похвали “героичната им акция”. Въпреки че бяха въоръжени с пистолет, двамата убийци предпочетоха да използват за кървавото си дело касапски сатъри - в стила на “Ислямска държава” (ИД).

НФОП някога се самоохарактеризира като категорично светско, марксистко-ленинско освободително движение. Основан от лекар християнин, той имаше дори шепа радикални антиционистки еврейски поддръжници. НФОП днес е сянката на това, което беше, и не е съюзник на “Ислямска държава”, след като вместо това търси покровителството на смъртния враг на ИД - Ислямска република Иран. Хамас, който също се мъчи да се разграничи от ИД, също побърза да приветства убийците от синагогата.

Снимки на оцапаните с кръв сатъри, популяризирани от видеоклиповете на ИД с обезглавявания, бързо наводниха множество палестински уебсайтове и страници във Фейсбук. Нямаше значение, че избраните мишени бяха възрастни мирни граждани, намиращи се в границите на Израел отпреди 1967 г.

Така изглежда религиозната война и ние трябва да престанем да се самозалъгваме, че случващото се в Близкия изток е нещо друго. В различна степен този сюжет се разиграва от столетие. Да, това също е и конфликт за парче земя между две нации и не всички израелци и палестинци искат да гледат на това като на борба между мюсюлмани и евреи (за щастие, те все още са малцинство в двете общности), но доста са онези които смятат така.

Може би щеше да е по-лесно да обрисуваме първите десетилетия на палестинския конфликт като териториален спор между ционизма и арабския национализъм. Фактът, че основоположниците на политическия ционизъм бяха твърдо светски личности - повечето равини по това време все още се отнасяха с дълбоко подозрение към движение, опитващо се да си присвои Месията - допринесе за това виждане за конфликта. Религията обаче винаги е била съществена мотивираща сила и за двете страни.

Първите големи сблъсъци през последното столетие между евреи и мюсюлмани на Светите земи не бяха предизвикани от изграждането на нови еврейски земеделски селища, а от спорове за правото на молитва при Западната стена на Ерусалим. Те напомнят за сегашното подозрение сред палестинците, че евреите се опитват днес да се молят в комплекса на Храмовия хълм, таейки мечти да заменят джамията Харам ал Шариф с трети храм. Модерните днес приказки за ционизма като колониализъм дойдоха много по-късно.

Не че ционизмът винаги и бил изцяло нерелигиозно движение. Теодор Херцел може да е роден в асимилирано виенско семейство, а Давид Бен-Гурион заедно със свои другари първопроходци да отхвърлиха религиозните ограничения, но те продължиха да използват Библията като документ за собственост над древната си родина и останаха привързани към предците си, докато други евреи прегърнаха Комунистическия интернационал.

В продължение на няколко десетилетия, докато различни форми на национализъм и социализъм оставаха еднакво популярни сред араби и евреи, и двете страни можеха да претендират, че са светски освободителни движения и че борбата им е за оспорвана територия. Те обаче не можеха да поддържат тази пародия дълго.

Възходът от 70-те години на миналия век насам на религиозното заселническо движение в Израел и надигането на Хамас и други открито ислямистки палестински движения в края на 80-те години бяха ясен признак не само за отслабване на светските сили и в двете общности, но и за това, че риториката на конфликта се връща към корените си.

Нападението в Ерусалим във вторник може да е първото по рода си в съвременната история, извършено срещу квартална синагога в столицата, но палестински организации извършваха подобни убийства в европейски синагоги в началото на 80-те години. ...

Прочети цялата публикация