Двете правителства, десетките на „КОЙ” и наследството на манипулатора

Петър Кърджилов. Снимка: личен архив

„Съзнателното и интелигентно манипулиране на организираните навици и мнения на масите е важен елемент в демократичното общество. Тези, които управляват този невидим механизъм в обществото представляват едно невидимо правителство, което е реалната управляваща власт в обществото. Ние сме управлявани, нашите мисли са моделирани,  вкусовете ни са формирани, идеите са ни внушавани най-вече от мъже, за които никога не сме чували. Това е логичен резултат от начина, по който нашето демократично общество е организирано.”  (Едуард Бернайс, “Пропаганда” (1928)

Миналата събота беше рожденият ден на Едуард Бернайс, племенник на Зигмунд Фройд, известен като бащата на манипулацията. Неправилно известен също и като бащата на пъблик рилейшънс (PR), защото това, което Бернайс прави почти през целия си живот, и за което сам признава, е пропаганда и манипулация. А съвременният PR, поне в малкото нормални страни с реална демокрация, представлява комуникация от конкретна и осезаема обществена полза.

Около рождения ден на Бернайс, в малкото свободни медии у нас излязоха коментари и статии за горчивата реалност на двете правителства на България. Едното е официалното, а другото е това на изчезващи и манипулирани доказателства, мощна пропаганда срещу демократичното гражданство, протестиращо за ред и справедливост, и съмнителните назначения на висши държавни позиции – Станимир Флоров, Радослав Миленков и Владислав Горанов.

Последният така и не обясни какво е правил на една маса в заведение с числото 10 (Пеевски), по-късно преправено от някой на Д.П. (според версията на прокуратурата). След пет дни мълчание по темата от страна на прокуратурата, чрез един от именитите ни всекидневници „Труд” се появи нейната версия за преправеното тефтерче на Филип Златанов. Някакъв графолог казал пред “Труд”, че преправянето на инициалите ‘Д.П.’ на ‘10’ са пълни глупости и че било точно обратното.

В допълнение на горната манипулация наблюдаваме организирана в медиите пропагандна стратегия, част от която е следната схема: В деня на протеста, организиран от „Протестна мрежа” срещу изчезването и манипулирането на ключово веществено доказателство, националната телевизия даде трибуна на един редактор на спортен всекидневник да коментира гражданското недоволство.

Юлий Москов чете от листове с опорни точки, като казва за протестиращите, че са 20 млади хора, които не знаят за какво протестират, че нямат идеология, че черпят права, за да правят скандали, че са на границата на анархизма, че са провокатори и целта им е единствено да дестабилизират обществото. Типичните пропагандни конструкции на кръчмарско ниво не свършват до тук. Москов изчита от записките си още, че не е известно кой финансира „Протестна мрежа” и не се знае „на чий за*ник държат ибрика”, като според него зад неформалната гражданска организация стои кръга „Капитал” и Иво Прокопиев. Като връх в очернящата си полемика Москов изрича лъжата, че гражданите се противопоставили и на назначението на зам. министъра на отбраната от турски произход.

Тук има два логични въпроса, които всеки разсъждаващ човек следва да си зададе:

1. Защо изобщо националната телевизия, в лицето на водещия Димитър Цонев, предоставя трибуна именно на един редактор на спортен вестник, за когото дори не е известно къде е завършил журналистика(!), да коментира толкова сериозни обществени процеси, като гражданско противопоставяне срещу издънки на прокуратурата по ключово дело? В качеството му на какъв е поканен за това?

Нима за времето на предаването не е бил на разположение нито един политолог, социолог, психолог, социален психолог, социален антрополог, представител на Протестна мрежа или представител на самата прокуратура?

2. Защо водещият Димитър Цонев не опровергава в нито един момент госта си, който клевети гражданската неформална организация и го оставя свободно да изчете опорните точки, които навярно някой друг му е продиктувал? Някак, най-малкото е странно един спортен редактор да се изказва за теорията на Троцки за перманентната революция, че ...

Прочети цялата публикация