Реформата в ТЕЛК след подобряване на работата им

По-краткосрочни мерки за подобряване работата на трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК) вероятно ще предшестват цялостната реформа на системата, която ще отнеме време и по която се очертава трудно постигане на консенсус между институциите, ангажирани с този процес. Целта е да се реши донякъде проблемът с липсата на кадри в ТЕЛК и да се намали времето за освидетелстване на хората, някои от които чакат с години.   Около бъдещата реформа в ТЕЛК, за каквато беше дадена заявка от здравния министър Петър Москов, се очертават редица спорни въпроси като най-общо възможните пътища, по които може да се поеме, са два.   Единият вариант, предложен от здравния министър, е медицинската експертиза да дава единствено оценка за степента за увреждането и да бъде тотално отделена от социалната оценка за това от какви добавки, пенсии и привилегии има нужда конкретният човек. По темата вече се заформи спор между Москов и вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин, който пък твърди, че в момента социалните служби нямат капацитета да правят такава оценка на всички, минали през медицинска експертиза.   Другият вариант, прилаган в редица европейски страни, е лекари със специална квалификация по социална медицина да правят тази оценка и целият процес да бъде концентриран на едно място.   Въпрос на оценка и анализ е кой от вариантите би бил най-бърз, ефективен, евтин и приложим спрямо кадровия ресурс, с който страната ни разполага.   Разделяне на медицинската от социалната оценка или компетентен лекар и за двете?   Москов вече даде пример, че предлаганата от него реформа всеки лекар със специалност, определени години стаж и сертификат да може да извършва медицинска експертиза, е заимствана от европейски държави като Хърватия, Испания, Холандия, Германия.   В голяма част от страните в Европа обаче медицинската експертиза на неработоспособността се извършва от лекари по социално осигуряване, които са преминали през специализация, допълнителна квалификация или са завършили такава специалност и това им дава правото както да преценят степента на увреждане на даден човек, така и да преценят от какви социални придобивки има нужда. Това сочи справка, изготвена от Европейска асоциация по медицинска експертиза и социално осигуряване EUMASS, публикувана от Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ).   Лекари по социално осигуряване правят медицинската експертиза в Белгия, Чехия, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Холандия, Норвегия, Словакия, Словения, Швеция, Швейцария. В някои от държавите има комисия от такива лекари, в други един лекар прави оценката. На част от местата социалната медицина е клинична специалност, на други места се карат квалификационни курсове с различна продължителност, от порядъка на една-две години. Тази специалност или допълнителна квалификация прави лекарите пригодни да извършват и социална оценка, освен чисто медицинската експертиза.   "Сега у нас в ТЕЛК работят клинични лекари с минимум пет години стаж по специалността, но те са натоварени не само да определят степента на увреда, но в тяхното решение се съдържа и социална оценка, защото от него произтичат социални помощи, пенсии, добавки, карти за градски транспорт и др. А лекарите са напълно некомпетентни за социалните аспекти. Ако бъде направено разделение и лекарите дават само медицинска експертиза, а социалната оценка се прави от НОИ, служба по трудова медицина или друг, тогава е добре. Но ако се запази сегашната система, тогава тези лекари трябва да бъдат обучени за социалните аспекти", коментира пред Mediapool д-р Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ.   Проблем с кадрите и кой да доминира процеса?   Като най-трудно се очертава намирането на баланс между интересите на отделните ведомства, имащи отношение към медицинската експертиза. От НОИ от години имат претенции да участват в експертизата, тъй като от неговия бюджет се финансират стотиците хиляди инвалидни пенсии, възниква обаче въпросът доколко имат капацитет.   "НОИ въобще нямат хора, които да правят експертиза. Те и в момента осъществяват контрол над ТЕЛК и могат да обжалват решенията. Но хората, които го правят, са с по-ниска квалификация от тези в ТЕЛК. В експертните комисии са с минимум пет години стаж по специалността, а част от работещите в НОИ дори нямат специалност", коментира Кацаров. "Дори да се променя моделът, той няма да се промени утре и затова трябва да се вземат по-краткосрочни мерки", заяви Кацаров. Такава мярка е предложението лекари, работещи в болниците да участват в ТЕЛК, както и лекарите от ТЕЛК да могат да работят и на друго място, например в болница, което сега е забранено от закона. Преди ден обаче здравната комисия отхвърли това предложение на депутата от Патриотичния фронт Султанка Петрова с аргумента, че то е непълно и трябва да влезе в пакет с други мерки, за да не се преправя закона през няколко седмици. Според Стойчо Кацаров обаче депутатите е трябвало да го приемат, за да се намали натовареността на ТЕЛК комисиите. Той коментира, че дори след закриването на специализираните ТЕЛК за очна експертиза се чака и по пет години заради липсата на очни лекари, които предпочитат да работят в болниците и да изкарват повече пари. "Сърдечно-съдовият състав на НЕЛК записва за 2017 година", посочи той. От НОИ са изразили становище, че подкрепят това предложение като временна мярка за преодоляване на проблема с липсата на лекари до намирането на трайни решения. Мярката се подкрепя и от Лекарския съюз.   Обмисля се пакет от експресни мерки за облекчаване работата на ТЕЛК   Депутатът от ГЕРБ д-р Кирил Добрев обясни пред Mediapool, че временните мерки за подобряване работата на ТЕЛК трябва да са няколко, а не само една и не може "трохичка по трохичка на всеки 20-30 дни да се променя закона. "Има още доста неща, които бързо могат да се обобщят и да се направи промяна в закона, която да облекчи и усъвършенства работата на ТЕЛК и НЕЛК, преди да чуем цялостната концепция на Министерството на здравеопазването", заяви Добрев.   По думите му има много допълнителни мерки, които могат да се вземат, включително "прецизиране на това какво да решават комисиите на ТЕЛК – дали само за населението в работоспособна възраст, каквато беше една от идеите или и за децата под 18 години и хората в пенсионна възраст".   Идеята ТЕЛК да се разтоварят от освидетелстването на деца и пенсионери е на Консултативният съвет за оптимизация на осигурителната система, който функционираше по времето на служебния социален министър Йордан Христосков и който предложи редица законодателни промени.   По данни на Националния център по обществено здраве и анализи за периода 2000-2012 година са преминавали през медицинска експертиза (първично освидетелстване и преосвидетелстване) между 176 000 и 240 000 души годишно, като от тях близо 40% са били хора в пенсионна възраст. При приемане на предложението броят на освидетелстваните лица от ТЕЛК и НЕЛК се очаква да намалее с между 70 000 и 170 000 души годишно.

Прочети цялата публикация