"Драги слушатели, обаждаме ви се от сърцето на освободена Добруджа"

Българското национално радио чества 80 -годишен юбилей под мотото "Властелинът на ефира".   Началото е на 25 януари 1935 година, когато цар Борис III подписва указ. С него радиоразпръскването у нас става държавна собственост. Първоначално програмата е 7-часова. Новини е имало два пъти на ден - сутрин и вечер по 10 минути. Първото пряко включване е от септември 1940 година.   Тогава са тържествата по повод присъединяването на Южна Добруджа към Царство България: "Драги слушатели, обаждаме ви се от сърцето на освободена Добруджа. След малко оттук ще ви предадем молебена и парада на войските по случай днешния двоен празник".   Всъщност най-старият запис, който пази радиото, е от преди то да съществува. В Златния фонд има запис от 1897 година - плоча на Алоис Мацек с българско хоро.   Наредбата-закон, с която преди 80 години е създадено националното радио, е резултат на множество парламентарни разисквания, в които се призовава "властите да създадат българско радиоразпръскване”.   "Ние слушаме по радиото музика от Белград, Цариград и Букурещ, но от наша страна за пропаганда на българската идея и песен нищо не е направено” – казва от парламентарната трибуна още през 1930 година депутатът Добри Даскалов. И добавя: "Убеден съм, че ако имахме една радиоразпръсквателна станция тук, нашите речи щяха да бъдат чувани веднага и ние като народни представители щяхме да се срамуваме повече от себе си и да не правим големи грешки, даже и глупости.” Към средата на същата година е предприет първият опит за радиоразпръскване чрез българска държавна радиостанция, като се използва софийският радиотелеграфен предавател. Предаването е слушано чак в Бургас. Опитът обаче показва, че така не може да се прави ефективно за страната радиоразпръскване на дълги вълни. Затова министърът на транспорта Петко Стайнов назначава комисия, която да подготви и построи мощна станция.   През 1934 година правителството разрешава да се отпусне заем от спестовната каса за доставянето на мощен предавател. С наредбата от януари 1935 г. вече има официално държавно радио. Името му е Радио София. Но то има и своята предистория, сътворена от българските радиолюбители - ентусиасти, които създават съюза "Родно радио”. Първите им предавания започват през 1930 година. В тях има новини, сказки, музика от плочи, но и изпълнявана на живо. Както разказва журналистът Христо Бръзицов, "програмата на радиото беше наивна, но се получаваше нещо искрено, нескърпено и от душа дадено”. За началото на българското радиоразпръскване и създаването на държавното радио свидетелстват спомените на проф. Асен Маринов – ръководител на техническата служба в държавното радио от 1936 до 1952 година. Записът е направен по случай 50-годишнината от създаването на медията и се съхранява в Златния фонд на БНР:   "Прозвучаването на българска реч и музика по радиото преди 50 години бе чуто и в чужбина. То бе отразено и в чуждестранната преса. Получихме много трогателни писма от българи, живеещи в чужбина. Немското списание "Radiowelt” в брой 9-и от 1932 година отпечата статия "Родно радио”, в която помести исторически бележки за него и 4 снимки: управата на съюза "Родно радио”, първия предавател на улица "Бенковски”, говорителката Лина Шопова и техническите ръководители на предавателя. През 1933 г. в турския вестник "Миллиет” Тургут Митхад писа статия за "Родно радио”. Немски, гръцки и италиански вестници и радиосписания също поместиха статии за него. Заради големия интерес на държавата към радиото и към всички въпроси, свързани с радиоразпръскването у нас, различията между двете групи радиолюбители – на съюз "Родно радио” и Българския радиосъюз, изчезнаха. Двата съюза се обединиха с протокол от 8 август 1934 година. Предаванията на "Родно радио” продължават до началото на 1935 г., когато излиза наредбата-закон за радиото. Съгласно член І на този закон радиото става монопол на държавата. Тя поема грижата да строи радиопредаватели и да развива радиоразпръскването в България.”   80 години след създаването на радиото за 14 пореден път тази вечер ще бъдат раздадени наградите "Сирак Скитник", които носят името на първия директор на медията. Kатегориите са три - за радиожурналистика, където номинирани са Илияна Райчева от Радио България, спортният журналист Румен Генов от Радио Варна и Людмила Борисова от Радио Шумен.   В кaтeгорията за радиопредаване са номинирали екипът, реализирал мултимедийния проект "Кабинет 90" по Радио София, "Седмицата на бързи обороти" по "Хоризонт" за изданията й в събота и в неделя, както и дискусионното предаване на Радио Шумен "Клуб петък".   Тази година голямата награда "Сирак Скитник" ще получат генералните директори на БНР, които от 1935 до 2013 година са управлявали радиото.   80-годишният юбилей на националното радио ще бъде отбелязан с тържествен концерт тази вечер в зала 1 на Националния дворец на културата.   За концерта разказва Хелия Чавдарова - директор на музикалната къща на БНР: "На сцената трябва да разположим около 250 музиканти, което се оказа нелека задача. Интересното е, че освен 6-те състава на радиото, които ще си "хвърлят топката", така че ще има неща, които ще правят заедно в един момент, т. е. Оркестърът за народна музика ще партнира на Биг бенда или обратно и ще има всевъзможни комбинации между всичките състави. разчитаме и на нещо много интересно, което се подготвя специално за годишнината, то е много българско - сюитата "Хубава си, моя горо". Всеки състав ще излезе с няколко изпълнения и разбира се, в един по-величествен мащаб ще видим и 15-20 български поп изпълнители". Президентът Росен Плевнелиев ще присъства тази вечер на празничния гала концерт в зала 1 на НДК. Отбелязването на юбилея е под патронажа на държавния глава. По повод годишнината БНР ще бъде удостоено с Почетния знак на президента.

Прочети цялата публикация