Ех, тези българи

Снощи, около 19ч. вечерта, излязох от изхода на метростанцията на НДК на бул. „П. Евтимий“ точно до „аптеката“ и тръгнах в посока „Св. Неделя“.

Буквално на 10м от изхода ме пресрещна млад мъж със съвсем малко дете (около 3–4 годишно), което води за ръка.

– Моля, дайте ми един лев за метрото.

Възмутен, че влачи детето заедно с него да проси, го отминавам без да му отговоря.

Около 100м. по–нататък ме пресреща жена със светло шушляково яке.

– Мога ли да ви питам нещо? - пита с тъничко неуверено гласче.
– Не.

Досещам се за характера на въпроса и вървя по-нататък.

Близо до „Солунска“ виждам решителността на по–възрастен човек с прошарена коса да ми пресече пътя. Забелязвам го и затова отдалеч започвам да го заобикалям в голяма дъга.

– Чакай бе, ей! Чакай! – ми вика той.
– Какво?
– Дай ми един лев.
– Няма.

Продължавам си по пътя.

– Еб@хти българите! – вика той на висок глас зад мен.

По–късно се прибирам у дома и тъкмо мисля да споделя некои съображения за вечерните бизнес-модели по „Витошка“, когато прочитам статуса на един приятел във Фейсбук, който ме надцаква категорично:

„обраха ме. току-що. две красиви циганки на 18-20. на Христо Белчев преди Алабин. Едната ми срграбчи пакета, а другата - задника и докато се обясня, че нямам нужда от техните услуги, явно са ме преджобили. Възниква въпроса - ако бях казал "да" дали щяха да ми върнат парите, взети от джобовете ми, или щяха да искат още... всъщност ми поискаха цигара и затова спрях - да им дам
ПП нямах с какво да си платя таксито и се качих до вкъщи за пари. Шофьорът се опита да ме излъже с 10 лева...

Не съм толкова пиян!“
Ех, тези българи*, бих възкликнал и аз.

–––––––––
Под „българи“ разбирам всички български граждани без разграничение по етнос.

Прочети цялата публикация