Втори лифт на Банско не решава проблемите на скиорите, а заформя нови беззакония

Има по-смислени алтернативи за развитието на туризма в Банско и изграждането на втори кабинков лифт в ски зоната не решава проблемите със сегашните опашки от чакащи да се качат на пистите, заяви екокоалицията "За да остане природа в България". Оттам предупреждават, че допускането на строежа ще доведе до спирала от нови беззакония в Националния парк "Пирин" и планината, която все още е под закрилата на световната организация ЮНЕСКО. Становището бе разпространено в петък, след като кампанията за допускане на проекта се пренесе на жълтите павета. Кметовете на Банско и Добринище, придружавани от представители на местния бизнес, обиколиха в четвъртък Министерския съвет, Президентството и Народното събрание да търсят подкрепата за изграждането на втори кабинков лифт от фирмата "Юлен", собственик на ски съоръженията в курорта и концесионер на земите от парка, върху които са изградени писти и лифтове. Премиерът Бойко Борисов ги призова да се разберат с еколозите, президентът Росен Плевнелиев също отбеляза, че развитието на туризма трябва да става по устойчив екологичен начин, а парламентарният шеф Цецка Цачева заяви, че разширението на ски зоната трябва да спазва европравилата. Аргументите, изложени от екоорганизациите, показват, че няма база, на която "да се разберат" с "Юлен", както ги съветва Бойко Борисов. По-важно е обаче, че спорът не е между една фирма и едни организации, както се опитва да го представи премиерът, удобно изключвайки интересите на държавата и обществото, за които би трябвало да се погрижи правителството. Как се черпят права от създадени проблеми Според природозащитниците, проблемът с опашките от скиори пред сегашния кабинков лифт е заради прекомерното строителство на хотели и апарт -комплекси в Банско, което не е съобразено с капацитета на ски съоръженията. Строеж на втори кабинков лифт или подмяна на другите съоръжения с по-бързи или с по-голям капацитет просто ще доведат до по-бързо извозване на хората до пистите, но самите писти също имат капацитет и реално така ще се стигне пък до тяхното претоварване, коментира Александър Дунчев от Глобалния екофонд (WWF). По думите това пък ще вероятно ще доведе до нови искания на "Юлен" за разширяване на ски пистите и реално "инвеститорът ще черпи права от създаването на проблемите". Дунчев припомня, че вече има достатъчно констатирани нарушения при строежа на лифтовете и на ски пистите. "Концесионерът в момента използва 160 хектара от парка, вместо записаните в договора 94 хектара", посочва той. Залегналата в документите леглова база на Банско също е далеч по-малка от реално изградената, допълва природозащитникът. По думите му още през 2001 г. е нарушен компромисният баланс между туризъм и природа и според анализи на ЮНЕСКО ски зоната вече е увредила стойността на националния парк, заради което и тази територия е изключена от закрилата на организацията. Тя е категорична, че нови ски строежи ще доведат до още повече щети. Дунчев смята, че все пак са възможни компромисни варианти за развитието на туризма в региона, по какъвто предлог местните настояват за разширяването на ски зоната. Според него всяко едно бъдещо инвестиционно намерение не само в Банско, но въобще в Пирин, трябва да бъде задължително подложено на оценка за въздействие върху околната среда. Предварителна екооценка с пари от ЕС ще е непозволена държавна помощ От екокоалицията смятат, че трябва да се спре разработваният в момента план за управление на парк "Пирин от фирмата "Пролес Инженеринг" с 1.399 млн. лв. от еврофондовете, за да се направи предварителна екологична оценка и преценка за тяхната допустимост спрямо изискванията на ЮНЕСКО на инвестиционните намерения, които се предвижда да се заложат в плана за сметка на техните инициатори. Според екозащитниците, ако в плана за парк "Пирин" директно се вкарат бизнес плановете на "Юлени" и на "Главболгарстрой" за защитената територия, това означава с пари от Европейския съюз да се направи ОВОС на техните строежи, което би било непозволена държавна помощ. Вкарването на тези строежи в плана за управление на "Пирин", който има силата на Общ устройствен план, ще спести и други разходи на концесионера, предупреждават природозащитниците. Те настояват също да има публичен отчет какво е свършила създадената в началото на годината междуведомствена работна група, която трябва до 15 февруари да предложи начин за решаване на проблема с разликата между записаните в договора с "Юлен" площи за ползване и реално застроените. Такова се търси от лятото на 2011 г., но все още не е намерено. Вместо да се узаконяват нарушенията, договорът с "Юлен" да бъде прекратен Според екокоалицията, вместо да се предоговаря концесията с "Юлен" и под формата на повишаване на отчисленията за държавата да се узаконят извършваните нарушения в ски зоната и още по-лошото - да се даде картбланш за нови строежи, този договор трябва да бъде прекратен, а компанията да си понесе наказанието за нарушенията. Проблемите в Пирин и Банско са много и трябва да бъдат решени чрез диалог между всички заинтересовани страни, основата на който трябва да бъде върховенството на закона, подчерта Стефан Аврамов от Българска фондация "Биоразнообразие". Той призова правителството да разгледа внимателно внесените сигнали за нарушения и ако се докажат, да прекрати концесионния договор. Концесията може да вкарва в бюджета три пъти повече пари Дунчев пък пресметна, че концесионната такса, която държавата получава по договора за ски зоната в Банско, може да се увеличи три пъти, ако се смени методът за нейното изчисляване. По думите му концесионното възнаграждение може да се изчислява въз основа на декларираните от концесионера приходи и ползване на ски съоръженията, както се прави в момента или въз основа на капацитета на построените съоръжения. Приложихме изчисление, съобразно капацитета на съоръженията, който възлиза на около 20 хиляди човека на час и съгласно методиката в концесионния договор, сумата, която държавата трябва да получава, е над 1 млн. лева, посочи Дунчев. Според него тази сума е три пъти по-голяма от платеното от концесионера през последната година - 270 хиляди лева. През последните години имаше няколко заведени дела от Националната агенция за приходите срещу концесионера по отношение на недекларирани приходи и скрити данни за броя на продадените карти. Това показва, че явно този начин за изчисление на концесионната такса не е достатъчен, коментира още екоактивистът. Как без нови строежи може да се решат проблемите на скиорите Организацията също така даде съвети на концесионера на ски зоната и на общината Банско как да се справят със сегашните опашки пред лифтовете. Те може да се предотвратят като касите и кабината отварят в 7 часа сутринта, за да се избегне струпване на хора в час пик, а също така да се ползва максималната скорост на лифта, който в момента често работи бавно или на импулси. Улеснение ще е, ако се премахне VIP опашката, която пропуска специални групи по-бързо, но прави тапа при самото качване на кабината, смятат екозащитниците. Самата ски услуга ще се подобри, ако има диференциране в цената на лифт картата и се дадат големи намаления за периода понеделник-четвъртък и по този начин се стимулират краткосрочните пътувания в тези дни на седмицата. Въвеждане на сутрешна полудневна карта за часовия период от 8.30 до 12.30 ч. (като на Боровец) и да се свали цената на полудневната карта, са част от другите предложения. Сред тях са и организирането на шатъл автобуси (хибриди или електрически с ниски въглеродни емисии) с голяма честота до долната станция на лифт Железен Мост или Бъндеришка поляна, като се ограничи достъпа на лични автомобили между 8.00 и 11.00 ч. като шатълите от по-отдалечените хотели да оставят скиорите не на кабината, а до първия седалков лифт. Въвеждане на безплатни публични паркинги също ще облекчи положението, смятат от екоорганизацията.

Прочети цялата публикация