Пожарът на войната очерта границите на разделението

70-години след ужаса на Втората Световна война, отнела живота на милиони руснаци и украинци, братските по език, история, съдба, славянска принадлежност народи на Украйна и Русия, са изправени пред пропастта на омразата и пълното отчуждение. Петте хиляди невинни жертви в Донбас, унищожените градове и села в безсмислената, но жестока гражданска война начертаха границата на разделението. „Няма да простим", заявиха на 21 февруари митингуващите в Москва по повод годишнината от украинския преврат, „Няма да забравим", отговориха хилядите киевчани, излезли да почетат загиналите на Майдана. Как се стигна до подобна ескалация на безчовечност и защо убийството на цивилно население в сърцето на Европа, през 21-ви век не предизвика обществен резонанс и осъждане на престъпленията, тези и други въпроси бяха обсъдени на среща в СБЖ с участието на поета Георги Константинов. Българи и живеещи в България руснаци и украинци изказаха болката си от случващото се. „Защо ни мразят нас, руснаците? Може би, защото сме дали на света Толстой, Достоевски, Чехов, Менделеев, Ломоносов, Гагарин? Дали защото помогнахме за освобождението на България и Сърбия от турско робство или защото освободихме Европа от ужаса на фашизма?" Въпросите ги задава Алексей Казаков в емоционалния си клип „Горжусь тем, что я русский".Тази страхотна агресия Русия не я заслужава, сподели председателката на клуб „Славянка" Ирина Кръстева

Прочети цялата публикация