Хичкок с унгарски кучета

Най–накрая между събирането на хартийки за данъчните и другите ми задължения намерих няколко часа, за да уважа и тазгодишния София Филм Фест.

Гледах „Белият бог“ – унгарски филм на режисьора Корнел Мундручо.

(надолу следва безсрамно разкриване на сюжета на филма, тъй че ако се влияете от това, моля не продължавайте с четенето. Ако харесвате кучета, гледайте филма, няма нужда да четете текста отдолу. Предупредени сте.)

картинка

Очаквах трогателна история, посветена на нелеките отношения между хората и най–добрите им приятели кучетата, тоест – тежка социално–битова драма, в която накрая доброто да победи, като кучето може и да умре (примерно като в „Белия Бим, черното ухо“).

Наистина, така и започва – Лили е тинейджърка в ранна възраст, дъщеря на разведени родители, която има един единствен добър приятел – огромният пес Хаген, смесена порода шарпей и още нещо (това е важно за развитието на сюжета). Майка ѝ заминава в чужбина в командировка и момичето, заедно с песа, е командировано при таткото – бивш професор (така и не става ясно защо е бивш), който работи адска работа в кланица, а освен това е и комплексиран и сприхав нервак.

В началото всичко е слъзлива мелодрама – таткото освен че е нервен, не харесва кучета, не е широко скроен, живее в миниатюрно апартаментче, където няма място дори за дъщеря му, а камо ли и за огромен пес. Имат гадни съседи, които мразят кучета, работи в кланица, където се демонстрират абсолютно натуралистични сцени на разфасоване на теленца. Освен това таткото яде и готви месо (А може би това е причината да е толкова зъл? В целия филм консумацията и производството на месо са атрибути на злото).

Освен това, в Унгария очевидно съществува странно расистко законодателство, поне що се отнася до кучетата (породистите се ползват от данъчни облекчения, затова таткото трябва да плати голяма сума, за да задържи нечистокръвния Хаген). Лили свири на тромпет и трябва да ходи на репетиции, където песът прави големи поразии, а диригентът е, меко казано, неразбран.

Хлабавите нерви на таткото водят до решението песът да бъде изоставен на едно голямо кръстовище.

„Грозното патенце“

Хаген скитосва по улиците, намира си шарено приятелче, което го светва къде да си търси ядене и вода, но животът на бездомните кучета в Будапеща хич не е цвете, защото навсякъде дебне ВРАГЪТ – злите общински служби, които събират бездомните кучета с ванове и ги водят в кучешкия затвор, тоест приютът.

Хаген успява да се измъкне от хайката, но попада от лоши на по–лоши хора, (включително на един много гаден месар), които го третират ужасно, за да бъде подготвен садистично като участник в незаконни хазартни борби с кучета.

„Спартак“

След една гладиаторска схватка Хаген използва моментно спиране на тока, за да избяга от борбите с кучета, и да се намери със своя шарен приятел на брега на реката, където този път го залавят и общинските служби.  Изпратен в приют, нашият пес започва масов бунт срещу хората, повеждайки няколкостотин нечистокръвни събратя към свободата.

„Възходът на планетата на маймуните“, „Птиците“

Какво ще стане наистина, ако кучетата се разбунтуват организирано? Какво могат да ни причинят?

Нашата кучешка армия превзема постепенно цяла Будапеща (тук ми се струва има грешка в мащаба, но за целите на киноразказа се допускат такива неща) и единственото нещо, което може да я спре е любовта на едно подрастващо момиче и неговия тромпет.

Вместо ужасяваща кървава битка, която на финала да определи новите господари на света имаме отворен край, далеч по–оптимистичен от перестроечния „Кучета“ (препоръчвам горещо!), в който кучетата–людоеди превземат света.

Това, с малки изключения, е целият сюжет.

Всеки творец може да разкаже каквато си иска история естествено, и аз самият имам много етични и философски различия с авторите на филма – примерно яденето на месо, кучешкият расизъм (с който унгарците берат ядове и който е свързан с човешкия), приравняването на жестокостта към хора и жестокостта към животни, фашизмът, национализмът, расизмът и сексизмът не са едно и също нещо. Светът е по–сложен и аз лично нямам намерение да се отказвам от яденето на месо, защото това логично би трябвало да ме превърне в расист и садист, измъчващ кучета и млади момичета.

Важното е, че се поставят отворени обществени проблеми, валидни и за България, а и до голяма степен за целия свят. Кучетата и въобще животните хора ли са? Докъде стига отговорността на стопаните и на цялото общество? Възможно ли е да има добри хора, които не харесват кучета? Къде се ражда злото? Кой е отговорен за насилието, извършено от кучета и т.н.

Също така напълно признавам на авторите невероятното майсторство при заснемането на кучешките сцени.

След филма режисьорът Мундручо отговори на въпроси от публиката.

Шест месеца са били необходими за заснемане на епичните масови сцени с 200 кучета, като само кучешките треньори са били 50.

Снимките са били много трудни, защото кучетата могат да тичат само 2–3 пъти дневно (понеже и те имат права, както Мундручо обясни) и накрая голямата виртуозност е била в монтажа. Наистина, на моменти зяпвах от удивление колко добре им се получава.

Поне за кучетата–участници във филма краят е бил щастлив, защото почти всичките са били първо възпитани, а после и осиновени от любящи семейства, за което е бил създаден специален уебсайт. Браво.

Защо „Белият бог?“

Заглавието препраща към книгата Disgrace  (има и филм с Джон Малкович) на южноафриканския нобелист Джон Максуел Кутце (J.M. Coetzee), която обяснява присъствието на расистките елементи в разказа, както и загатва за възможната причина за тежкото положение на бившия професор – баща на Лили. Тоест, това е намек за тежката отговорност на белия човек, който има задачата да бъде бог за по–слабите и тези с различен цвят на кожата.

Да се гледа ли? Ако не просто харесвате, а обожавате кучета – задължително, тогава и художествените качества на филма нямат значение.

А ако вие страх от кучета може да ви дойде страшен филма да ви докара кошмари.

Но иначе бих ви посъветвал да не го пропускате.

 
Специални благодарности и на Четири лапи, които, доколкото разбрах, имат специална заслуга за докарване на филма в България. Пуснете им някой лев в касичката :)

Прочети цялата публикация