Какъв ни е девети май?

Нацизмът е една от двете големи злини (знаете коя е другата), сполетели света през 20–ти век и победата над него е изключително постижение.

Втората световна война пък е ужасяваща трагедия, погълнала десетки милиони животи и прекършила стотици милиони съдби, чието приключване оправдано е едно от най–радостните събития в историята на човечеството.

С капитулацията на нацистка Германия пък приключва войната в Европа, а в Западна Европа приключват и други ужаси, като концентрационните лагери.

Затова е и редно да отбелязваме тази капитулация като деня, в който е победено едното голямо зло (за другото трябва да почакаме още 45 години) и сме длъжни да отдадем почит на жертвите и загиналите.

Германия капитулира на 7–ми май 1945г. и това са подписите на подписалите капитулацията. (източник)


Две са интересните неща в този списък с подписи.

1. Капитулацията е подписана на 7–ми май;
2. От съветска страна е подписал неизвестният днес на широката публика ген. Суслопаров.

Ето и снимка от церемонията:


В дъното е ген. Иван Суслопаров, подписал акта от страната на СССР. Ето и целия документ:


В съветската литература битува схващането, че Суслопаров е подписал „без разрешение“. Без разрешение? След десетилетия чистки и 4 години война, през които съветски генерали са разстрелвани на тумби за много по–дребни неща, съветски генерал прави нещо без разрешение? Едва ли. Може би без „правилното“ разрешение?

За всеки случай се налага лично Сталин да защити Суслопаров пред страшния Вишински, като му обясни, че няма претенции към „непослушния“ генерал.

Съветските съюзници не са никак доволни от подписването. Защо? Формално защото Суслопаров не е бил упълномощен да подписва и защото това не е предварително уговореният текст, а неформално заради изключителната ревност на Георги Жуков, първи заместник на върховния главнокомандващ, който не е могъл да понесе факта, че някой друг съветски офицер, а не именно той и именно пред камерите и фотоапаратите на журналистите, вече е подписал капитулацията.

Затова по един срамен начин церемонията се повтаря на следващия ден, 8–ми май, този път с участник от съветска страна Георги Жуков (същият, на когото кметът на Стрелча вдигна паметник преди няколко дни). Ген. Дуайт Айзенхауер, главнокомандващ на съюзническите войски в Европа, заявява, че не би участвал в толкова „безвкусен“ спектакъл (оригиналният израз е tasteless, което може да се преведе и като „пошъл“), затова предоставя тази висока чест на друг генерал, който отново се подписва от името на САЩ, този път като „свидетел“ и прави очевиден знак, коя е истинската капитулация.

Ето и текста, според в–к „Правда“, подписан на 8–ми в Берлин (за съжаление, не открих варианта на английски, за може сравнението на двата текста да е 1:1, а не през превод)


Очевидно, текстът е абсолютно същият. Разликата е в подписите и в мястото на подписването.

Защо обаче в Европа и САЩ отбелязват победата над нацизма на 8–ми май, а бившият Съветски съюз и свързаните с него лица на 9–ти?

За Западна Европа е очевидно. Първата капитулация (тоест истинската, когато германската армия реално се отказва от съпротива), е подписана на 7–ми, в която се дава едно денонощие време на германците, до 23:01ч на 8–ми май, да прекратят всякаква бойни действия, а втората, която задоволява и егото на Жуков, е подписана на 8–ми май в 22:43 ч., като точният час за прекратяване на германската съпротива не се променя, той си остава в 23:01ч, 24 минути след второто подписване. Така че, по всички признаци, победата над нацизма трябва да се отбелязва или на 7–май, когато е отбелязвана от Общността на нациите (преди това позната като Британската общност) или на 8–ми, когато се отбелязва от Европейския съюз.

В Съветския съюз (както и рублофилите в Стрелча и на други места), желаят да наблегнат на историческата роля на Георги Жуков и затова Денят на победата е определен на 9–ти май, защото заради часовата разлика, подписването в Берлин се пада в 0:43ч по московско време.

Кога ние в България трябва да отбележим деня на победата над нацизма и да почетем жертвите? И по двата признака при нас капитулацията се пада на 8–ми май. Хем ЕС я отбелязва тогава, хем по българско време втората капитулация се пада на 8–ми май, буквално в дванайсет без седемнайсет.

Днес няма особен смисъл България да угажда на егото на Георги Жуков, нито пък да следва пропагандните клишета на СССР, наследени от путинския режим, или пък да се води по московската часова зона. Осми май, тоест днес, е годишнината от тази голяма победа и денят, в който трябва да почетем героите и жертвите си.


Снимката е направена днес, 8–ми май, пред паметника на част от българите, загинали във Втората световна война. Да си отбележим контраста с паметника на червената армия като размер, лукс и местоположение в градското пространство. Както забелязвате, цветя няма, нито някакъв друг знак за голямата годишнина.

Вместо това, хора деклариращи се за „антифашисти“ утре ще носят цветя и венци пред тотема на червената армия, ще си дерат ризите и гърлата, а тази нощ ще дежурят край него, за да го пазят от случайно „оскверняване“, а дори може и да запалят някое европейско знаменце като миналата година.
И да не забравяме, че 8–и май маркира краят само на един етап от войната, а именно военните действия в Европа, а самата война реално завършва с японската капитулация на 2–ри септември 1945г. 
Като изключим горната дата, в България, цели 70 години след войната не сме приключили с осмислянето ѝ и все още има свързани с нея въпроси, неизяснени за широката общественост:– Въпросът за участието на България във войната до 8–ми септември 1944г., когато правителството на Константин Муравиев обявява война на Германия;– Въпросът за дипломатическата активност на България преди войната и свързаните с нея събития, примерно Соболевата акция.– Въпросът за поведението и отговорността на българската армия и граждански власти в териториите, които сега са част от Сърбия, Македония и Гърция;– Въпросът за изтеглянето на българските войски и за съдбата на изоставеното българско население и войски на териториите на днешните Сърбия, Македония и Гърция и отговорността на отечственофронтовското правителство за последиците; (примерно известният случай за пленяване и спасяване на българските войници в Охрид)– Въпросът за отговорността за съдбата на евреите от горепосочените територии;– Истинската история на партизанското движение и другите форми на съпротива по време на войната;– Истинската история за участието на България в заключителния етап от войната (наричан по време на тоталитарния режим „Отечествена война“. Горният паметник е посветен на загинали в този етап от войната); – Истинската история на 9–ти септември 1944г.
(мистериозно превръщане на американски „Додж“ в съветски танк Т–34, снимка „Изгубената България“, също тук и тук)
– Истинската история на съюзническите бомбардировки;– Въпросът за знаменитата салфетка от четвъртата Московска мирна конференция (а не от Ялта), изписана месец след пълната окупация на България от червената армия, когато Сталин има 100% влияние върху събитията в България. – Историята на бившите български военнослужещи и български граждани, родом от Македония, мобилизирани в югославската армия и също участвали в заключителната фаза на войната. (прочети за бунта на войниците в Скопие);– Създаването на Народна република Македония в рамките на Югославия и създаването на македонски език и нация;– Отражението на горните въпроси върху съвременните отношения с Македония, чиято държавност също е пряко следствие от Втората световна война. В центъра на Скопие има музей на Холокоста, пълен с български артефакти – вагон на БДЖ, снимки на цар Борис, български документи и т.н.;
снимка
– Отговорността на царстващата династия и референдумът „Монархия или република“;– Въпросът за ролята и отговорността на СССР и българските комунисти по време на войната, които до 22–ри юни 1941г. са съюзници на нацистка Германия;

източник
– Ролята на България и Югославия в гръцката гражданска война 1946 – 1949г., 
източник
Триъгълничетата са лагери за обучение на въстаници, кръгчетата са пунктове за снабдяване, има също пунктове за приемане на бежанци, болници и лагер за военнопленници (отбелязан с Х)
Имаме много домашно за писане.
Препоръчвам за четене и материала на колегата Асен Генов „Трябва ли да празнуваме 9–ти май?“.
А какъв ни е 9–ти май? Девети май е денят на Европа.

Прочети цялата публикация