Фурор! Вижте снимки от зрелището на Гърдев "Квартет"!

Премиерата на Явор Гърдев напълни Зала 1 на НДК, и премиерът Борисов на постановката Явор Гърдев успя. Успя да привлече хиляди зрители на постановка, по текст на един немски автор, който хич, ама хич не е лесен за преглъщане - а именно драматургът Хайнер Мюлер. Зрелището, което е създал, с не малко труд и също така не малко средства, постигна това, което целеше - препълнена Зала 1 на НДК. Сред зрителите можеше да се видят и доста ВИП персони - като се започне с премиера Бойко Борисов и столичният кмет Йорданка Фандъкова, та се стигне до популярни имена като Цветана Манева, Бойко Илиев, Мая Новоселска, Теди Москов, Евтим Милошев, Явор Бахаров, който пристигна, за да гледа брат си, както и много други.  Досега нашенската публика не бе виждала нещо подобно. Новаторската кино-постановка на "Квартет" обаче счупи всички клишета. Дали ще ви хареса - не е сигурно. Дали няма да ви хареса - също не можем да кажем със сигурност. Но за едно може да сте убедени - няма как да останете безралични към така представения текст на немския драматург. За първи път у нас се смесват театър, кино и компютърни технологии, задвижвани от режисьора Явор Гърдев като същински диригент в продукцията. В оркестрината на зала 1 НДК е издигната движеща се вертикално мащабна метална конструкция - сцената (с размери 4 на 4 метра), където се играе. Около нея са поставени инфрачервени камери, както и две подвижни камери. Технологията позволява един актьор да играе няколко различни персонажи в 3D виртуална среда, проектирана зад сцената. Освен анимираната версия на някои от образите, в някои действия се прожектират и кадри, заснемани в момента от двете движещи се камери. Актьорите Захари Бахаров и Снежина Петрова са като същински извънземни - облепени със сензори и микрофони. Всичко се случва в реално време - няма нито една секунда, която е записана. Снима се с конвенционалните камери, които са разположени върху кранове и една камера над площадката. Една част от представлението се снима като на кино. Това е първата степен на превъплъщение. След което, това снимане излиза от употреба и се влиза в "моушън тракинг", което е съвсем друг подход, при който актьорите движат свои дигитални двойници (аватари). "Костюмите на актьорите са снабдени с датчици, които засичат всяко едно тяхно движение и дават сигнал на камерите в инфрачервената зона около площадката, на която се развива действието. Това дава възможност виртуални персонажи, които са създадени в 3D среда, да бъдат слагани върху актьорите и да бъдат прожектирани в реално време на екрана", даде подробности няколко дни преди постановката пред "Всеки ден" Гърдев. Именно по този начин се постига нещо много важно за тази пиеса - размяната на персонажите и размяна на половете по време на игра - похват, който позволява пълно разгръщане на текста на Хайнер Мюлер. Така Захари и Снежина всъщност играят по два образа.  На пръв поглед новото предизвикателство на Явор Гърдев изглежда старо - повече от 15 години след представлението си в "Сфумато", той поставя отново същата пиеса на Мюлер. Но този път всичко е различно - мащаба, техниката и, разбира се, прочита. Същото разнищване предполага и текстът, писан по Опасни връзки на Лакло - епистоларният роман за драмите на парижката аристокрация, инжектирани в кръвта на маркиза Дьо Мертьой и виконт Дьо Валмон. Като най-видни интригантни в двора, тяхната основна цел е да въртят на пръста си всички наоколо, но това, което ги разяжда отвътре е копнежът по недостижимото - онзи, който те кара да умираш и възкръсваш всеки път, когато се приближаваш и отдалечаваш от идеала. Изкусните циници приемат любовта като сексуално предизвикателство и материя, чрез която да задоволят егото си, до момента, в който не стават собствената си жертва - тогава никой и нищо не може да ги спаси, защото всяка топка става лавина. "Колко мечти са погребани в гробницата на отминалите ни любови", с мъка отбелязва Снежина в ролята на Маркизата, в един от малкото моменти, в които проявява чувства.   

Прочети цялата публикация