Правото да познаваш своя произход – лицата на осиновяването

Аз съм…, но в личните ми документи името ми е друго, защото са ме осиновили. Така започват много разтърсващи човешки истории. Около 100-150 български граждани подават всяка година молби до окръжните съдилища в страната за разкриване на произхода им и в 90% от случаите те получават отказ от съда, показва статистиката на неправителствената организация „Национална мрежа за децата”. Една от причините за това е неефективният регламент в чл. 105 от Семейния кодекс, който предвижда разкриване на тайната на осиновяването само ако „важни обстоятелства налагат това”, без да е дефинирано какво означава „важни обстоятелства”. Тази организация заедно с Българска асоциация на осиновените и осиновителите – БАОО, Национален интернет регистър на търсещи се „Къде си?”, в партньорство с Министерството на правосъдието и с подкрепата на френското посолство, дадоха трибуна на проблема с разкриване на тайната на осиновяването в България. „Важните обстоятелства”, според закона, са причина Мариана Танебергер 31 години да търси информация за биологичната си майка. За да присъства на форума в София Мариана е пропътувала 1650 км от Нюрнберг, Германия, сама зад волана.

Преди да тръгна получих алергична реакция от домашен препарат – разказва Мариана. – Трябваше да бъда в спешно отделение на системи за прочистване. Отношението на лекаря в спешния кабинет ме мотивира да тръгна. Попита ме дали имам фамилна обремененост и аз не можах да отговоря. След като обясних, че съм осиновена и нямам здравна история, лекарката си учуди, че не съм потърсила информация. Отговорих, че в България тайната на осиновяването строго се пази. Последва въпрос: България в ЕС ли е? Само аз си знам как се почувствах в този момент.

Мариана е социален работник. След приключването на форума я чакат отново 1650 км обратно, за да бъде на работа. С това си „безразсъдно приключение” тя иска да даде рамо на идеята за промяна на законодателството, свързано с тайната на осиновяването.Хората, които търсят своите биологични родители или деца, често се натъкват и на проблеми като подмяна на имена, дата на раждане или ЕГН в документите по осиновяване, и дори унищожаване на цялото дело по осиновяване, споделиха от Национален интернет регистър на търсещи се „Къде си?”. Това възпрепятства откриването на биологичния родител или дете, дори в случаите, при които съдът определя разкриване на тайната на осиновяването, казаха участници във форума. Като основна причина за отпадане на абсолютната тайна на осиновяването бе посочено „правото на всеки да познава корените си, медицински причини свързани с наследствени заболявания и превенция срещу възможността да се сключи брак с роднина.”

Посланикът на Франция у нас Ксавие дьо Кабан обясни френския модел на разкриване произхода на осиновения. Той посочи, че международните осиновявания във Франция от 2006 г. насам са 3 500, като ¾ от тях са на деца от България. „Френската Агенция за осиновяванията е органът, който съдейства на осиновените деца и ги придружава в търсене на произхода им, когато те са заявили това след навършване на пълнолетие”, разказа генералният директор на организацията Беатрис Бионди, която бе специален гост на форума.

Съветът по правата на човека на ООН вече е отправил препоръка към България за въвеждане на законодателство, което забранява тайната на осиновяването. От следващата седмица правосъдното министерство започва работа по нови текстове в Семейния кодекс, сподели зам.-министърът на правосъдието Вергиния Мичева-Русева.

Министерството на правосъдието и нашите експерти направиха проучване на законодателната уредба в други държави, особено на държавите „по произход”. Това са държавите, в които повече деца биват осиновявани, включително и международни осиновявания. Изпратили сме писма до съдилищата за предложения. На 31 юли ще заседава работната група. Предстои да се изработят доста промени в Семейния кодекс и се надяваме до края на годината да влезе в пленарна зала.

Като председател на съвета по международно осиновяване,зам.-министър Мичева информира, че през 2014 г. 477 българчета са осиновени зад граница, от които 173 със специални нужди. За първите шест месеца на т.г. осиновените българчета в чужбина са 223, от които 72 са със специални нужди.

Прочети цялата публикация