Украйна е пред "скрита криза" с вътрешно разселените лица

Украйна е изправена пред "скрито извънредно положение" заради неуспеха на правителството да планира мерки за близо 1,4 милион души, прогонени от войната в източната част на страната, заради която мнозина се затрудняват да намерят подслон, казват благотворителни организации. Те обвиниха правителството, че нарушава обещанието си да осигури жилища за разселените от конфликта и го приканиха да увеличи усилията си да им помогне. Украйна има сега една от най-многобройните групи вътрешно разселени хора (ВРХ) в света. Някои експерти предупреждават, че кризата с разселването може да продължи години или дори десетилетия. Мнозина от онези, които са избягали от боевете между армията и проруските сепаратисти, са принудени да разчитат на благотворителни организации и доброволчески мрежи за храна, дрехи и подслон. "Хората не са склонни да допускат ВРХ, особено ако имат деца с увреждания", казва майката на три деца Олга Стричина, чийто най-голям син, 24-годишният Денис, страда от епилептични припадъци и умствено увреждане. Семейството, което е избягало от източния град Луганск през септември, е настанено в малка стая в център, управляван от благотворителна организация, в село близо до западния град Лвов, на повече от 1000 км оттам. "Ако не се хранехме тук безплатно, ако трябваше да плащаме за отоплението и услугите, просто не знам как щяхме да оцелеем, защото всичко, което получаваме, отива за скъпи лекарства за Денис", каза Стричина. Над 6500 души са били убити през близо 16-те месеца боеве в източния Донбаски регион, който граничи с Русия. Въпреки че през февруари правителството и сепаратистите договориха прекратяване на огъня, атаките продължават. По оценка на Върховния комисариат на ООН за бежанците по-малко от 5 процента от принудените да напуснат домовете си в резултат на конфликта хора са настанени в одобрени центрове, предназначени за ВРХ. Брокери на недвижими имоти казват, че някои хазяи в Лвов и Киев се възползват от острия недостиг на жилища, като утрояват наемите за ВРХ, а други отказват да дават имотите си под наем на разселени хора, защото не смятат, че те могат да платят, или заради нарастващото негодувание от пристигането на още хора. Украинците в западната част на страната отначало с готовност помагаха на бягащите от войната, казват благотворителните организации. Хората обаче започнали все повече да недоволстват, че техните синове са пращани на фронта на изток, докато младите мъже от изтока бягат в безопасност на запад. Говорителката на Върховния комисариат на ООН за бежанците Нина Сорокопуд описа кризата с разселването като скрито извънредно положение. "Когато някой каже "бежанска криза", хората обикновено си представят бежански лагери, но в Украйна случаят не е такъв. Кризата не се вижда по улиците на Киев или Харков, защото мнозина от разселените са приети от местни жители", каза тя. Комисариатът предупреди, че кризата се влошава и ще са необходими дългосрочни решения за хората, които не могат да се завърнат в домовете си. Според ООН 5 милиона украинци, почти един на всеки девет, се нуждаят от хуманитарна помощ. "Писах над сто имейла на доброволци с молба да помогнат с храна, защото страдаме от глад. Можехме да се храним само по веднъж на два дни", каза Наталия Анджеева, 35-годишна самотна майка с пет деца, която имала малка ферма близо до Луганск, в епицентъра на конфликта. Доброволци помогнали на семейството да избяга и да намери стая в център, управляван от благотворителна организация в село близо до Лвов, но Анджеева няма доходи. Васил Гелбих, ръководител на жилищните субсидии и помощи в отдела за социална защита в Лвов, обвини правителството на президента Петро Порошенко за липсата на адекватна жилищна политика за разселените. "Бихме приели много ВРХ, но не знаем къде могат да отседнат, защото властите не са направили нищо, за да създадат места за тях", каза той. Правителството засега не е коментирало твърденията, че не е успяло да се подготви за кризата с разселените хора. Олександра Сорокопуд, координатор на базираната в Лвов благотворителна организация "Крим Ес О Ес", която помага на избягали от Донбас на изток и Крим на юг, каза, че при отсъствието на национален план местните власти въртят телефони и питат хазяи дали могат да приемат разселени семейства в празни къщи по селата, някои от които според нея са почти необитаеми. Повечето разселени хора искат да живеят в градове, за да се опитат да си намерят работа и да могат да издържат семействата си и да започнат живота си наново, но Сорокопуд заяви, че в селата, където ги пращат, няма почти никаква работа. Благотворителните организации също така разкритикуваха правителствената месечна помощ от 20 долара за ВРХ, определяйки я като капка в морето. "Тези хора нямат домове, защото къщите им са били разрушени. Нямат никакви дрехи, изгубили са работата си. Те нямат нищо. Така че всичко е предизвикателство", каза Евгения Велихо, координатор на "Донбас Ес О Ес" в Киев. По БТА

Прочети цялата публикация