БНР | 12.09.2015 08:21:21 | 282

Линда от Дамаск: Арабският свят е съставен от безсърдечни хора, които не казаха "стоп" на Асад


Специалният пратеник на БНР Николай Къръстев посети бежанкия лагер в Прешево, където се запозна с Линда от Дамаск. Тя бяга, защото иска да спаси синовете си от режима на Асад и от частите на ислямистките групировки. За "Хоризонт" тя разказа:

Напуснах страната ми - Сирия, заради войната, не бих желала да бъда тук, но трябваше да я напусна все пак. Вижте те се държат с нас като с животни, няма къде да се седне, както и помещения за почивка. От рано сутринта стоим прави тук пред лагера в Прешево, Сърбия, за да изчакаме да ни дадат този документ , след това отиваме за Белград и после до Унгария, защо правят всичко да е толкова сложно за нас , защо всички не искат да ни помогнат не виждат ли че всички сме от Сирия, които стоим и чакаме.

Имах работа, мъжът ми е инженер, той работеше на много места. Семейството ни имаше много пари, също така имахме много хубава къща в Дамаск както и много модерна кола , но нямах, нито аз нито семейството ни, сигурност и стабилност, когато избухна войната. Ето това искам да сега отново."

На въпрос защо хората от Сирия и Близкия изток не търсят убежище в богатите страни от арабския регион като Саудитска арабия, Бахрейн, Катар или Обединените арабски емирства, или Оман и Кувейт емоционалният отговор беше:

Арабският свят е съставен от безсърдечни хора. Мразя всички в тези страни. Това по-специално се отнася за Саудитска арабия. Само говорят и не правят нищо, за да спрат войната в Сирия. От една страна Башар убива нас и народа си -войниците му отвличат жените и ги убиват, правят то и с мъжете им и никой от тези държави не каза „стоп“ на действията на Асад. 

В лагера в Белград сирийските бежанци бяха посрещнати от доброволци с плодове. Сърбинат Милан обясни

Това, което Бог ми е дал, толкова мога да им дам и аз, защото това не е от мен, а от Бог. Помагам според мойте възможности, защото им съчувствам и виждам тяхната болка. Мислех за тези хора, защото те се опитват да спасят живота си, вижте как са дошли, някой от тях нямат дори и обувки. Съжалявам ги. За съжаление ние в Сърбия имахме много сръбски бежанци, които бяха избягали от Хърватия, Босна и Косово по време на войните през 90-те години и ми е жал за това. Бях един от тези, които тогава не можаха да видят тяхната мъка и нещастие. Бих желал да помагам не само, аз но и моя народ. Оказа се, че аз съм по богат от сръбската държава и от премиера Вучич, защото тя им дава по едно одеяло, а аз намерих възможност по две да им давам. Не е ли тъжно, че аз мога да намеря, а страната ми не може?


Прочети цялата публикация