Културна особеност затруднява навлизането на трудовия пазар в Германия

Пълно е с шеги за немския език. Марк Твен на практика е монополизирал този пренаситен пазар, но Ричард Порсън, английски филолог от 18-и век, занимаващ се с класическа литература, обобщава преобладаващото схващане със саркастичната си забележка: "Животът е прекалено кратък, за да се научи немски". Сега немският език се оказва нещо повече от обект на шеги. В страна, изпитваща крайна нужда от работници, той се очертава като препъни-камък, който пречи на германските компании да се възползват от новопристигащите хора от Близкия изток и други страни в ЕС. Миналата година страната стана втората най-предпочитана дестинация за постоянна имиграция, изпреварвайки Канада и Великобритания. Мрачните икономически условия в страни членки на ЕС като Гърция, Испания и Италия накараха гражданите на тези държави да се опитат да си намерят работа в Германия. Освен това като се има предвид огромният брой мигранти, бягащи от войната и пристигащи на прага на Германия, миграцията към страната не проявя признаци на отслабване.   Само че над 30% от германските работодатели, анкетирани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2013 година посочват, че причината да не търсят чуждестранни работници за свободните си позиции е незнание на немски език. Владеенето на езика е законово и културно изискване: макар работниците от ЕС да не се нуждаят от виза, за да работят в Германия, често им се налага да знаят езика, за да преодолеят бюрократичните спънки като изпити за сертификат, а освен това трябва и да се впишат в германската култура на работното място.   Много мигранти с необходимите умения биха желали да дойдат да работят в Германия, но има много бариери, през които трябва да преминат. Немският език сам по себе си е една пречка, посочва на конференция преди две години Ив Льотерм, който тогава е заместник -генерален секретар на ОИСР.   Заради остатъчните ефекти от британския колониализъм или може би заради американската поп култура езикът далеч не е такъв проблем в англоезични страни - САЩ, Канада и Великобритания, които отдавна са дестинации за мигрантите.   В някои сектори на германската икономика английският също е lingua franca (универсален език - бел. ред.). Рядко се говори немски в сектора на новосъздадените технологични компании например. В големите германски международни компании като Bayer немският може да се говори в коридорите или столовата, но английският е официалният работен език. В т. нар. Mittelstand или средно големи компании в Германия обаче дейността често изисква немски, което засега им пречи да възползват от чуждестранни специалисти. За разлика от младите технологични компании, които обикновено са в градове с международен облик като Берлин, средно големите компании са разпръснати в малки градове в Германия. Освен това за разлика от големите международни компании те обикновено са семейна собственост и в миналото рядко са се оглеждали извън Германия за наемане на служители.   Германия обаче изпреварва англоговорящите страни като водеща дестинация за имигрантите и положението започва да се променя. На фона на застаряващото население и ниската раждаемост средно големите компании, често провъзгласявани за двигателя на германския икономически растеж, виждат във вълната от имигранти потенциална благоприятна възможност, която би могла да подкрепи икономиката, като попълни незаетите работни места.   Напоследък строителната компания Josef Hebel GmbH от южния германски град Меминген редовно наема от целия свят хора, които не говорят немски, за да попълни работните си места, някога заети от немскоговорящи служители. Около 52 от общо 430 работници и стажанти на компанията са от чужбина, включително шестима служители и стажанти от Италия чрез партньорството на Меминген с град Терамо, както и един стажант от Сиера Леоне.   Главният изпълнителен директор на Josef Hebel Волфганг Дорн ми каза, че е започнал да предлага езикови курсове за новоназначените. След изкаран едногодишен курс чуждестранните служители на Hebel могат да говорят на немски достатъчно добре, за да работят на строителните площадки и ефективно да изпълняват задълженията си, но нивото не е достатъчно, за да издържат изпита, който трябва да преминат, за да останат и да работят в страната.   Германските политици отдавна са разбрали, че научаването на немски би могло да се окаже голяма пречка при наемането на имигрантите и затова насърчават ученето на езика сред новопристигналите мигранти. Значителна промяна в изискванията към имигрантите от 2005 година не само смекчи ограниченията за чужденците, търсещи работа в Германия, но и предложи безплатни езикови курсове и курсове за интеграция на имигрантите.   През 2012 година Германия прие Синята карта на ЕС, с която се дават работни визи на имигранти с висше образование и с предложение за работа, гарантиращо им минимална (годишна - бел. ред.) заплата между 36 000 и 47 000 евро (40 500 долара и 52 900 долара) в зависимост от сектора. Освен това бе премахнато изискването за езика от други категории работни визи за Германия, като може да се изисква владеене на езика на средно ниво.   Много от стъпките, които германското правителство предприе, за да посрещне имигрантите, поправят грешки, допуснати от страната, когато покани работници от Турция и други страни през 50-те и 60-те години, според Д-р Йохен Олтмер от Института за изследване на имиграцията и междукултурните науки към университета в Оснабрюк. Тогава Германия не си е направила труда да инвестира в езикови и интеграционни курсове, тъй като политиците и компаниите никога не са очаквали имигрантите да останат, а работата, която са вършели е изисквала съвсем основен немски. При несигурния си визов статут имигрантите също така често не са били насърчавани да инвестират в ученето на езика.   Тъй като много от тези имигранти не са научили немски бързо, те са имали проблеми с получаването на постоянни визи и с запълването на свободните работни места за квалифицирани работници дори и да са били образовани.   Олтмер посочва, че макар броят на безплатните курсове по немски да е нараснал неимоверно след закона за имиграцията от 2005 година, това, което те могат да постигнат е ограничено. "Тези курсове по немски имат много недостатъци," посочи той. "Немският, който се преподава, е много официален, много учебникарски и невинаги е адекватен", допълва Олтмер.   Ръководителят на Josef Hebel Волфганг Дорн е съгласен, че научаването на езика е важно за неговите служители, за да вършат основната си дейност, но не е необходимо да го владеят като майчиния си, за да получат германските сертификати. Той е на мнение, че вместо това властите на провинция Бавария трябва да започнат да предлагат квалификационни изпити на майчин език на служителите, за да се подпомогне оставането на обучените служители на работните им места и в страната.   "Предлагаме все повече курсове по немски, но след пълен работен ден за тях е трудно да стоят на курса," отбелязва Дорн. "Не е толкова лесно да учиш немски - голямо предизвикателство е," допълва той.   По БТА

Прочети цялата публикация