Амбициозните политически планове на турския президент Ердоган може би са се сринали заедно с руския боен самолет

Разривът в отношенията между Русия и Турция, който логично последва след свалянето на руския боен самолет на турско-сирийската граница преди дни, се концентрира в икономическата и дипломатическата сфера и намери израз в ожесточаване на политическата реторика между двете страни, но (за щастие) не успя да предизвика пълномащабен конфликт между Запада и Москва. Повечето анализатори определят реакцията и на НАТО, откъдето Турция поиска подкрепа след инцидента, и на САЩ, като сдържана. Чуха се призиви за запазване на спокойствие и изясняване на случая.

Реакциите на Русия, които първоначално включваха хипотези, че турските ВВС са свалили руския бомбардировач по план едва ли не "спуснат" от Алианса,  също претърпяха известна еволюция и се съсредоточиха върху търсенето на отговорност и извинение само от турската страна. Владимир Путин нарече свалянето на самолета "удар в гърба", нанесен от помагачи на терористите и отбеляза, че Ердоган води страната си към ислямизация и то не в полза на традиционния, а на радикалния ислям. Днес постоянният представител на Русия в НАТО Александър Грушко заяви, цитиран от агенция  Танюг, че действията на Турция в инцидента с руския бомбардировач противоречат и на основните принципи на Хартата на ООН, но и на самите препоръки на НАТО.

Вече е ясно също, че инцидентът няма да попречи и на продължаващите консултации с посредничеството на президента на Франция Франсоа Оланд за сформиране на коалиция за военно противодействие на "Ислямска държава" (ИД).  Наред с това сирийският президент Башар Асад, който е подкрепян от Русия, започна да се възприема вече не като основен враг, а като необходимо зло, част от политическия преход в Сирия, който трябва да последва унищожаването на ИД.

Вчера Париж за първи път допусна сътрудничество с официалната сирийска власт в операциите срещу групировката. Промяната във френската позиция беше изразена в интервю на външния министър Лоран Фабиюс, като беше възприета като пряк резултат от визитата на  Франсоа Оланд в Москва и разговорите му с Владимир Путин. По същото време и сирийският външен министър Уалид Муалем се оказа на посещение в Москва, като  приветства казаното от ръководителя на френската дипломация. Сред срещата Путин-Оланд, френският външен министър оповести също, че руският президент е поискал от Франция да изготви карта на силите, които не са терористични и се борят срещу ИД. "Путин се ангажира щом предоставим картата, да не бомбардират тези сили, това е много важно", подчерта Лоран Фабиюс.

Подобно развитие на диалога за търсене на общи действия срещу ИД показа, че всъщност след инцидента със свалянето на руския боен самолет от турските ВВС, Турция ще бъде в по-малка или в по-голяма степен изолирана при противодeйствието на джихадистите в Сирия и Ирак. А това не може да бъде разтълкувано по друг начин, освен като удар срещу президента Ердоган, който през всички години на главоломната си досега политическа кариера се опитваше да превърне Турция в регионална сила №1, кокетираща с наследството на Османската империя и отдалечаваща се от принципите на Кемал Ататюрк, бащата на турската нация.

Друг срив на позициите на Ердоган може да се окаже все по-малко изключваната напоследък възможност за създаването на нова автономия или дори независим Кюрдистан с международно признание. Кюрдите и в Ирак, и в Сирия най-после се превърнаха в голяма сила, за която има международно съгласие, че се противопоставя ефективно на ИД. Засилването на кюрдските позиции сега се комбинира с обвиненията на Русия за това, че Турция има интерес от търговията с петрола, продаван контрабандно от ИД.

Засега турският президент запазва авторитета си в страната и не е критикуван заради инцидента с руския самолет, но очакванията за провал на енергийните проектите с Русия, за търговски санкции и обявеното връщане на визовия режим, безпокоят стопанските среди. Днес се заговори и за освобождаване на Турция от зависимостта от руския газ, като беше съобщено, че ако Москва спре доставките като санкция за сваления руски самолет, една от алтернативите е газът от Иракски Кюрдистан. Твърди се също, че кюрдският газ е по евтин от руския.

Така се налага извода, че турският президент трудно ще успее да заличи негативите, които донесе свалянето на руския самолет както за външнополитическите, така и за вътрешнополическите му позииции, и може би сега започва постепенния залез на амбициозна му кариера.

Коментарът на Мария Йорданова, излъчен в предаването "Очите на четвъртата власт" по Радио София, може да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация