Смях и сълзи за Коко Азарян (СНИМКИ)

Обичаният Маестро оживя на сцената, учениците му се обясниха в любов на рождения му денАрменски песни, грузински танци, откъси от пиесите „Чайка", „Вишнева градина", „Хамлет", „Животът е прекрасен", „Лазарица", „Театър, любов моя", много смях, искрени сълзи и много, много любов и уважение. Всичко това демонстрираха в навечерието на рождения ден на големия режисьор проф. Крикор Азарян неговите ученици, както и актьори, имали честта да играят в негови постановки. Спектакълът импровизация в чест на Маестрото, наречен „Азарян и електрическата крушка", се състоя в понеделник в препълнения Театър „Азарян" в НДК. На 15 март професорът щеше да навърши 82 години. На този ден преди година се роди и новият театър, кръстен на обичания професор. 20 талантливи актьори разказаха весели и тъжни истории, свързани с техния Учител и изпълниха монолози от свои спектакли - част от тях, режисирани от него. Със смях и сълзи на очи си спомниха как професорът ги е приемал в НАТФИЗ, как са се излагали на изпити пред него и как въпреки строгостта и педантичността си Маестрото е проявявал великодушие и доброта. Въпреки че хокал студентите, когато проявявали немарливост или не са научили текста си, проф. Азарян никога не си позволил да ги унижи или да им крещи несправедливо или без повод. По време на целия спектакъл импровизация в залата на театъра, кръстен на Маестрото, се усещаха неговият дух, неговата мъдрост, арменският му хумор, чарът и аристократизмът, характерни за хората, родени в Пловдив. Актьорите често го цитираха, дори се опитваха да го имитират с неговото неизменно пловдивско „майна" и „мило момче" или „мило момиче", както се е обръщал бащински към хората, с които е работил. Спектакълът не е репетиран и в това е неговото очарование, сподели в началото режисьорът Камен Донев. Идеята за името на постановката импровизация се е родило от мисъл на проф. Азарян - че на добрия актьор му трябва само една електрическа крушка. И затова на сцената актьорите бяха седнали в полукръг, а над тях имаше само една голяма електрическа крушка, която висеше над малък подиум. На него те се качваха, за да изпълнят кратки монолози от любими пиеси на Маестрото. А по средата на този полукръг имаше малка масичка с нощна лампа, каскет и пепелник. Това бе запазеното място на проф. Крикор Азарян заедно с неговия неизменен каскет и любимата му цигара. „Той много държеше актьорът да мисли, да мисли от името на персонажа, да не живее въобще", сподели един от студентите му - Камен Донев. „Когато репетирах в пиесата „Опит за летене", имах едно монологче и много разпалено раздавах от всичко, което имах като актьор - с прескоци, с имитации на някакви животни и мислех, че съм много интересен и много забавен. Давах колкото мога, за да се харесам. И той ми каза: „Стоп!" И ме попита: „Камене, моето момче, ти мислиш ли, като приказваш?" И аз казах: „Не", а той отговори: „Личи си", разсмя искрено публиката актьорът и режисьор. „Много пъти се е ядосвал на колеги, които стъпват на сцената с обувките от улицата. Сложете си - казваше той - по едно сако или една шапка или пола, просто да станете други. Защото в театъра действието се нарича свещенодействие", разказа Камен Донев. Със самоирония той призна, че има проблеми с диалекта, тъй като е от Северна България. „Но се старая да го изчистя", призна чистосърдечно актьорът и разказа как Маестрото го научил да си оправи „калдъръма" като чете текстове с тапа в устата. Анастасия Ингилизова сподели, че професорът я е научил, че за човек, който иска да стане актьор, няма оправдание като „не мога!" „Можеш", казал й Маестрото, когато Анастасия била на крачка да се откаже от кандидатстудентския си изпит. Иван Радоев призна как упорито отказвал да си научи въвеждащия монолог за една пиеса и всеки път на репетициите минавал метър. На поредна репетиция обаче професорът вече настоял да чуе и монолога. Актьорът, син на поета Иван Радоев, започнал да говори това, което си спомня, и изведнъж забелязал, че Коко Азарян гледа изумено ту пиесата, ту него. Радоев бил сигурен, че си е изкарал репликите перфектно. После след репетицията професорът отишъл да разговаря с актьорите. Той ходеше, пушеше, спираше се, гледаше ме особено - нещо средно между презрение, любопитство и лека възхита. „Радоев, личи си, майна, че си син на поет. Ти една вярна дума не каза, но всичко беше в рима. Вземи си научи текста, бе!", казал Маестрото на Иван Радоев. Касиел Ноа Ашер, чието истинско име е Десислава Спасова, разказа, че най-големият урок, който й е дал проф. Азарян, бил да не си позволява да бъде егоист на сцената и да си дава сметка, че там е заедно със своите колеги партньори. „Моята Виола-Цезарио от „12-та нощ" бе нещо средно между „Депеш Мод" и скинар. На премиерата смятах, че съм гепила Господ за шлифера и че съм усвоила актьорството до най-малки тънкости и съм божествена. Изиграх първата част от премиерата и отидох в чакащи артисти. И моят професор Коко влетява като циклон, като вихър като тъмен облак, като всички нещастия на този свят и така ме разтресе: „Абе, Спасова, пишман артистка такава, ти какво си мислиш, бе?! Това да не е твоето лично пийп шоу?! Ти да не си мислиш, че си сама на сцената. Твоите колеги за какво са и те на сцената? Твоите партньори? Просто ми идва да те хвана за косата и да те изхвърля и да няма никаква Виола, никакъв Цезарио!" Ако не се върнеш в героинята си, тогава ти си аут от театъра, от професията". Не знам как излязох, сигурно съм ходила кат объркана муха по сцената. Това ми беше като едно кроше, като шок, като инфаркт тоя урок - че на сцената актьорът не може да си позволи себичност, да си позволи самодостатъчност, суета. Той не е сам. Животът на твоя герой преминава през партньорите ти. Не можеш без тях. Благодаря ти за този урок, Коко, и за всичко!", сподели разтърсващо Касиел. В спектакъла-импровизация участваха още Валентин Танев, Стефка Янорова, Койна Русева, Стефан Вълдобрев, Георги Къркеланов, Станка Калчева, Милен Миланов, Яна Титова, Красимира Кузманова, Ралица Ковачева-Бежан, Моню Монев. На няколко пъти те изпяха любими арменски песни на Маестрото, а Георги Къркеланов описа живописно как е зашеметил професора с грузински танц, който изиграл пред него. Накрая една от актрисите запали символично цигара, остави я в пепелника, а нейните колеги, просълзени ръкопляскаха, гледайки нагоре. Залата стана на крака и повече от 10 минути аплодираше: Големия Коко - Учителя, Режисьора, Твореца, Човека! Мариус извади демоните като Клавдий Истински подарък за професора бяха етюдите на Мариус Куркински и Деян Донков. Играта им на импровизираната сцена бе толкова виртуозна и разтърсваща, че предизвика възторга на публиката.  Феноменът Куркински влезе в кожата на Клавдий от „Хамлет" и извади на живо всички демони, които гонят древния владетел, така че всички притаиха дъх. „Извънземен е, Коко щеше да е много горд с таланта му", шушукаха свидетелите на невероятния спектакъл. Самият Мариус поднесе любовта и признанието си към професора с трогателен разказ. Приживе Коко Азарян му поверил роля, без да се съмнява му успеха му, а младият актьор бил развълнуван до край. „Професорът ми помогна да стъпя на моя път", сподели актьорът. И разказа, че прозрял това в секундата, в която излязъл на сцената, за да изиграе героя, избран за него от Азарян. Залата нажежи с изпълнението си и звездата на Народния театър Деян Донков. Актьорът набързо си сложи грим пред самата публика, обърна се с гръб, а след това - с лице към зрителите, вече бе преобразен в героя скитник на Бекет. Сцената бе така майсторски изиграна, превъплъщението за секунди беше толкова уникално, че всички забравиха актьора и се вживяха в страданието на героя, който куцукаше дрипав и хлипащ на сцената. „Само Деян може така да изиграе ролята на немил и недраг самотник и голтак, който си няма никого. Прави го брилянтно", аплодираха го и публиката, и колегите му.  

Прочети цялата публикация