Иван Стайков – за музиката и музикантите, с които е свързан животът му

Поп, джаз, мюзикъл, произведения за биг бенд, симфоничен оркестър, музика за филми, куклен театър, опера за куклен театър, многобройни текстове за песни – на български и английски език. Да не забравяме стотиците аранжименти за най-различни оркестрови състави. Творческата палитра на Иван Стайков е безкрайно богата, а инвенцията му поема в неочаквани посоки, изненадва и обогатява, провокира въображението и дарява истинска радост на слушателя. Независимо, че значителна част от творбите му са създадени преди десетилетия, те и днес будят възхищение. За професионализма му на аранжор се носят легенди, както и за бързината, с която работи в активните си години. Днес той навършва 85 години.

С Биг бенда на БНР Иван Стайков има дълга история – тук започва кариерата си на аранжор, десетилетия наред пише и много авторски пиеси за този състав. Но музикалната му биография започва много по-рано – от първите уроци при майка му, а след това при големия български пианист и композитор Димитър Ненов. Завършва инструменталния отдел на Националната музикална академия в София през 1956 г. По-късно редактира и подготвя за печат редица творби на своя учител и кумир Димитър Ненов: редактира Клавирния му концерт (партитурата е почти унищожена) по скици и памет, възстановява и завършва Втора симфония „Поема на българската земя“, прави транскрипция за симфоничен оркестър на „Миниатюри”, транскрипция за голям симфоничен оркестър на „Токата“ и др.

Иван Стайков е един от малкото „свободни артисти“ у нас – работил е „на щат“ за съвсем кратък период от време.

Поетът Захари Петров, негов близък приятел и автор на много от текстовете на песните му, буквално определя посоката на професионалния му път. Това се случва малко след като Иван Стайков завършва Музикалната академия. Ето какво си спомня композиторът:

Идеята беше на Захари Петров. В Националното радио бяха приели доста композиции на Йосиф Цанков – голям майстор на шлагера. Но в България по онова време нямаше професионални аранжори за състав като Биг бенда, освен Емил Георгиев, който беше диригент на оркестъра. Дадоха ми две от пиесите и аз ги аранжирах. Бях слушал плоча със записи на оркестъра на Стен Кентън и се водех по този модел. Когато ги занесох на Емил Георгиев, той „се хвана за главата“. Бях написал партията на тромпетите в много висок регистър. Та така започнах… Имал съм много и най-различни преживявания, но и до днес помня пътуването си в Япония, където спечелих награда от един голям международен конкурс. Пепи Славов (известен български музикант, част от „Джаз фокус’65“, група ФСБ и др.) беше направил бенд, но с разширен състав. Малко преди да тръгна за Япония той ми предложи да напиша нещо и така се появи една моя творба – „Момина жалба“, създадена само за два дни (ден преди и ден след завръщането ми от Япония). Много мога да разказвам за моя дълъг живот, свързан с музиката….

Конкурсът в Япония, за който композиторът споменава в интервюто е през 1977 г., организира го фондация „Ямаха“. Разказва още, че творбите, изпратени предварително, били над 1700. Той участва с демо запис на песента „Once Again“ – негови са музиката, текстът и аранжиментът, изпълнението е на Мими Николова. Песента се нарежда сред десетината допуснати до финала, а наградата е концертно изпълнение и студиен запис. През 2002 г. Иван Стайков работи в сътрудничество с композитора Найден Андреев по ораторията „Моление“ – за духовно лице, солисти, смесен хор и симфоничен оркестър. Носител е на орден „Кирил и Методий“ – I степе.

Сред филмите, за които Иван Стайков е писал музика са: „Господин за един ден“, „Двойникът“, „Здрачаване“, „Да обичаш на инат”, а също и първият български филм-мюзикъл „Бягство в Ропотамо“ (1973 г.). През 2000 г. печели наградата на публиката в конкурса „Рапсодия в 7/8“ (организиран от фондация „Св. Георги Победоносец“) с произведението за симфоничен оркестър „Рапсодия в 7“.

Прочети цялата публикация