Приятелят на Путин – музикант виртуоз и собственик на сенчеста империя за милиарди

На 24 март 2016 г. в голямата зала на Консерваторията изнесе концерт Академичният симхоничен оркестър на Московската филхармония под ръководството на Юрий Симонов. Оркестърът изпълни първата композиция (адажио за струнни инструменти на Самюел Барбер), след което конферансието обяви втория номер в програмата – произведението на Ернест Блох "Шеломо" – еврейска рапсодия за виолончело с оркестър. Музикантите станаха и на сцената излезе човек в черна сатенена риза, с малко старомодна, но отиваща му артистична прическа. Пълната зала го посрещна с овации. Той застана на мястото на солиста, намести по-удобно своето старо виолончело и замря. След известно забавяне с нотите, предизвикало одобрителна усмивка в залата, оркестърът засвири. Виолончелистът, който в това произведение въплъщава гласа на прославения цар на юдеите Соломон, свирешес упоение, затворил очи, за да се абстрахира от обкръжаващия свят и да остане насаме с магията на музиката. Този човек бе Сергей Ролдугин, за когото може да се каже, че живее два живота. В единия, открития за света, той, признан майстор в работата си, е един от известните виолончелисти на страната, народен артист на Русия и професор. До днес обаче другата част от живота му бе скрита от всички зад завеса от дружества за доверително управление и екзотични офшори, които са оперирали с милиарди долари, получавали са по своя сметка "дарения" под формата на невъзвръщаеми кредити от най-богатите бизнесмени в страната и контролирали дейността на стратегически предприятия на Русия. И ако за основната си професия Сергей Ролдугин, като човек истински влюбен в музиката, изглежда е готов да говори увлекателно, своя "втори живот" той обсъжда с по-малко желание, в което можахме да се убедим, разговаряйки насаме с маестрото за кратко в неговата гримьорна. Как виолончелистът е успял да изгради такава колосална офшорна империя? Отговорът на този въпрос репортерите на "Новая газета" намериха в хода на съвместното разследване с десетки журналисти от най-добрите издания в света - Süddeutsche Zeitung, OCCRP, The Guardian, BBC, Le Monde и много други. Това разследване продължи повече от година и именно него прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков анонсира тази седмица, като го нарече "информационна атака срещу Владимир Путин". Най-добрият приятел на президента "Володя (Путин – бел. ред.) учеше заедно с брат ми. Аз живеех в друг град и, когато се оказах в Ленинград, брат ми ми разказа за Вовка. Той дойде у нас с брат ми и така се запознахме. Това стана, струва ми се, през 1977 година. Срещнехме се и повече не се разделихме. Той ми е като брат. По-рано, когато нямаше къде да ида, отивах при него, там спях и се хранех. Ето така се запознахме", разказва за своето познанство с президента на Русия Сергей Ролдугин в основната биографична книга на Владимир Путин - "От първо лице". Ролдугин е не просто приятел на лидера на Русия, за каквито (не винаги оправдано) през последните години са били причислявани страшно много от успешните хора на страната, а, наистина, човек, с когото са свързани много неща в живота на президента. В книгата "От първо лице" Ролдугин е един от най-често споменаваните персонажи: той не просто е имал възможност да наблюдава живота на Владимир Путин отстрани, но още от младини е бил участник в най-важните събития в съдбата на президента. Те заедно участва в боеве по улиците на неспокойния по онова време Санкт Петербург, заедно пяли и обикаляли из нощния Ленинград със стар "Запорожец", заедно ходели на театър със "симпатичната девойка Люда", чиято фамилия по това време още не е Путина. "Преди да заминат за Германия се роди Маша (първата дъщеря на Путин – бел. ред.). Бившият ми тъст имаше вила край Виборг, шикозно място, и когато я взехме от родилния дом, заминахме там и живяхме всички заедно: Володя, Люда, аз с жена си... Разбира се, отпразнувахме раждането на Маша... Вечер такива танци бяха...", разказва Сергей Ролдугин, който става кръстник на първата дъщеря на бъдещия президент на Русия. Сергей Ролдугин (най-вдясно) в компанията на семейството на Владимир Путин. За разлика от други приятели на Владимир Путин, които по време на управлението му влизат в списъка на "Форбс" (на най-богатите хора в света – бел. ред.), за богатството на Сергей Ролдугин до ден днешен не беше известно нищо. Въпреки че виолончелистът е пазел в тайна приятелството си с президента, единственият негов актив, за който се говореше публично, е миноритарният дял в АКБ "Россия", известна като "банката на приятелите на президента". "Аз не съм бизнесмен, аз не притежавам милиони", казва Ролдугин в интервю за "Ню Йорк таймс" през 2014 година. Заради изтичането на информация от компанията-регистратор на фирми "Мосак Фонсека" (МФ) получихме възможност да научим, че свързани с известния виолончелист компании оперират не просто с милиони, а с милиарди долари: тези офшорни фирми са можели да получават пари от структури близки до семействата на Ротенберг, Сулейман Керимов, Алексей Мордашов... Те са заработвали по десетки милиони рубли на ден от, както смятат експертите, съмнителни сделки с акции на руски държавни компании. После инвестирали тези средства както в покупката на стратегически активи в страната, така и в лични проекти, свързани с роднини и приятели на президента. Офшорна империя В коридора на консерваторията пред Сергей Ролдугин, след като изпълни своята част от музикалната програма, се нареди опашка от негови поклонници и бивши ученици. Пред репортерите на "Новая газета" към маестрото се приближи млад човек – или бивш ученик, или син на някой познат. "Сега се занимавам с финанси, работя във "Внешекономбанк", започна той. "Какво говорите, аз съм далеч от тези неща. Виждате, че даже виолончелото ми е старо и ремонтирано", отговори Ролдугин. След което се запозна с нас и ни покани в гримьорната си. Когато го попитахме за офшорните компании с оборот от милиарди долари, той не се затвори (откритостта изглежда е едно от главните му положителни качества), но избегна отговора, като че ли наистина не е много навътре в темата: "Честно казано, момчета, сега аз никакъв коментар на мога да дам. Трябва да видя и да разбера какво мога да говоря, какво – не. Просто ме е страх да давам интервю. Когато на едни немци отказах да дам интервю, те написаха, че Путин толкова е наплашил познатите си и приятелите си, че те се страхуват да говорят. Така ме представиха. Разбирам, че тези неща са много важни. Занимаваш ли се с бизнес или не се занимаваш? Откъде са парите? Чии са? Разбирам всичко това. Това са деликатни неща", съгласи се виолончелистът. Тогава съобщихме на маестро Ролдугин имената на офшорните компании, както и сделките им със стратегически активи в страната, вчастност "Камаз", "Автоваз", "Видео интернешанал" (ключов играч на рекламния пазар) и го попитахме направо имал ли е към тях някакво отношение. "Бах свързан с този бизнес много отдавна. Още преди перестройката. Така се получи. После това започна да се развива и станаха ето такива нещо. От тези пари в това число се субсидира Домът на музиката (който Ролдугин оглавява в Санкт Петербург – бел. ред.). Това е предмет на отделен разговор", каза музикантът, след което постави въпросите на "Новая газета" в калъфа с виолончелото и обеща да говори с нас след няколко дни. После обаче не отговори на нашите телефонни обаждания. Впрочем, ако се съди по документите, офшорките, за които става дума, са били регистрирани не преди перестройката, а между 2006-та и 2009-та година, и са просъществували до 2014-2015 г., след което били закрити. Основна роля в тази история ще играят четири компании, две от които са принадлежали на руския виолончелист пряко, останалите – на свързани с него хора. В частност, Ролдугин е бил собственик на на Sonnette Overseas от Британските Вирджински острови и на International Media Overseas (IMO) от Панамы. В тези компании интересите на приятеля на президента са били представяни от предприемачите от Санкт Петербург Олег Гордин и Александр Плехов (и двамата свързани с банка "Россия"). Те на свой ред са били акционери в Sandalwood Continental и Sunbarn Ltd. Ако се съди по сделките, които успяхме да проследим, всяка от тези офшорни компании е имала своя роля. Някои без каквото и да било обезпечение са получавали милиони долари от кипърската RCB Bank (значителна част от която контролира държавната руска банка ВТБ), а после разпределяли тези средства на другите компании за различни нужди. Други са били използване за контрол на големи пакети от акции в руски предприятия. Трети са играли ролята на технически фирми, през които са били управлявани парите или са се отписвали невъзвръщаемите дългове. Но всички заедно могат да бъдат смятани като част от една схема: от тяхно име делата им са били водени от едни и същи сътрудници; документите им са били изпращани в един пакет; много сделки са били извършвани и подписвани в един и същ ден. И освен това всички тези компании са били управлявани от едно и също място – банка "Россия". Откъде са парите? Ако се съди по документите от базата данни на МФ, общият оборот по банковите сметки само на компанията Sandalwood Continental е 2 млрд доллара, а в отчета за 2009 г. е посочено, че активите на компанията са за 18 милиарда рубли. Доколкото можем да преценим по достъпните ни документи, оборотите на другите компании от схемата са по-малки, но все пак се изчисляват в стотици милиони долари. Откъде са имали такива пари? Източниците на финансиране на свързаната с Ролдугин група офшорки може условно да бъдат разделени в три групи: а) съмнителни извънборсови сделки с акции на най-големите руски държавни компании – "Роснефт" и "Газпром"; б) "дарения" от крупни руски бизнесмени; в) изгодни заеми от кипърската RCB Bank. Търговия с акции Например, през 2010 г. принадлежащата на Ролдугин компания IMO е трябвало да сключи сделка по закупуване на акции на "Роснефт" от друга офшорна структура. В базата на МФ има два договора. Един за покупката на акции, а вторият – за прекратяване на това споразумение. Какъв е смисълът? Компанията на Ролдугин веднага е получила 750 хиляди долара като компенсация за прекратяване на договора. Успяхме да намерим много подобни сделки и с други компании, свързани със Сергей Ролдугин. Такива операции са позволявали да се заработват милиони долари просто от въздуха. (Любопитно е, че същият способ – неизпълнение на договори за покупко-продажба на акции – са използвали и мошениците в делото "Магнитски", за да създават фиктивни задължения и после да задигнат от бюджета данъка върху печалбата). В някои случаи споразуменията все пак са били изпълнявани, но късметът на музиканта все едно непрекъснато работел като в приказките. Неговите компании купували акции на руски предприятия, а на следващия ден продавали точно същите пакети акции точно на онези, от които ги били купили, но със значителна печалба, което им позволявало да заработят по 400-500 хиляди долара. Контрагентите на Ролдугин в тези операции винаги са губили. Това били компании, свързани отначало с инвестиционния фонд "Тройка Диалог", а след това със "Сбербанк" (след като банката била купена от "Тройката"). Сега от "Тройка" и от "Сбербанк" отказват да коментират тези сделки. Мениджърите на Сергей Ролдугин сякаш предварително са знаели как ще се държи пазарът и как ще се променя стойността на акциите. В това обаче няма никаква магия. Попитани от нас експерти предполагат, че в действителност тези сделки може да не са били извършвани и изглежда са служили като документално основание за плащания от други източници. В подкрепа на тази версия говори и това, че някои договори са били прекратявани със задна дата, когато колебанията на пазара вече са били известни. Очаквайте продължение.

Прочети цялата публикация