България падна с още 7 места в класацията на "Репортери без граници" – до 113-то

България е паднала с още 7 места в годишния индекс на медийната свобода на международната организация "Репортери без граници" и през 2015-та вече е на 113-то място сред 180 страни.   Тази позиция се вписва в тенденцията от поредните години на гловоломно пропадане на страната в авторитетната международна класация. През 2006-та, година преди влизането си в Европейския съюз, България бе 35-та сред 161 страни. През 2009-та е на 68-мо място, през 2013-та достигна 100-та позиция, а през 2014-та година бе 106-та след спад с 6 места.   По медийна свобода България е трайно на последно място сред страните от ЕС. Всъщност страната е изпреварена от почти всички европейски страни с изключение на Македония (118), Русия (148), Турция (151) и Беларус (157). За сравнение Румъния е 49-та, Сърбия – 59-та, Хърватия – 63-та, Босна и Херцеговина – 68-ма, Молдова 76-та, Албания – 82-ра, Гърция – 89-та, Черна гора – 106-та, Украйна – 107-ма. Далеч преди нас са страни като Самоа, Тонга, Буркина Фасо, Мавритания, Ботсвана, Нигер, Хаити, Папуа и нова Гвинея, Мадагаскар, Салвадор, Монголия, Сенегал, Танзания, Сиера Леоне, Киргизстан...   Индексът на свободата на печата в 180 държави, който се публикува от 2002 г. насам, обобщава серия от отделни показатели: плурализъм, независимост на медиите, среда, автоцензура, законови рамки, прозрачност и др.   Като цяло свободата на медиите по света в "дълбок и тревожен упадък" заради натиска на властите и компаниите, заявяват от "Репортери без граници" в годишния си доклад, публикуван във вторник.   Политици и олигарси владеят повечето медии в България   В България, която е най-ниско класираната страна в ЕС, политици и заинтересовани групи контролират повечето от медиите", се посочва в доклада.   Кристиан Мир, който завежда германската секция на "Репортери без граници” в Берлин, казва пред Дойче веле във вторник, че в Югоизточна Европа, и в частност в България, медиите са икономически зависими и концентрирани. Един от факторите, които отразяваме в нашата класация, е независимостта на медиите. В този смисъл икономическата зависимост, разбира се, играе важна роля. България влоши позицията си със седем места, защото е една от страните, където тази тенденция е най-силна. Там на практика олигарсите контролират повечето медии. В България освен това се увеличават и случаите на насилие срещу журналисти. Това са двата фактора, предопределили лошото класиране на страната, обяснява Мир.   Той посочва, че на първо място в страната трябва да има истинска прозрачност за собствеността на медиите в България. Сега съществува привидно медийно разнообразие, но няма действителна прозрачност за собствеността, казва германският експерт. На второ място, насилието срещу журналисти е недопустимо в страна-членка на ЕС, макар че го има и в други страни от Евросъюза. Трябва да се създаде климат, в който такова насилие да е неприемливо. И да се осъжда най-остро.   Кристиан Мир отбелязва, че както в Германия, така и в Западна Европа като цяло България със сигурност не е страната, на която се обръща най-голямо внимание. "Тази опасност винаги съществува: че периферните страни не са ни на фокус. За приемането на бъдещи еврочленки най-после трябва да си научим урока. И когато се подготвят докладите за напредъка им, да не се задоволяваме само с изявлението, че свободата на медиите е важен критерий за приемането в ЕС, а да назоваваме конкретни примери за преследвани журналисти и за медии, които са под натиск. Тоест, правителствата на страните-кандидатки трябва да усещат натиска на ЕС. Евросъюзът досега не успя да научи този урок - или пък умишлено не желае да го научи, казва експертът.   Деградация във всички региони на света   Състоянието на свободата на медиите е деградирало във всички региони на света през 2015 година, особено в двете Америки, които застават за първи път след Африка в класацията на организацията.   Според "Репортери без граници" много от световните лидери развиват "параноя" към журналистиката и предприемат твърди мерки срещу медиите, а отразяването на събитията от частните медийни организации все повече се определя от корпоративни интереси. "Всички показатели бележат влошаване. Много държавни органи се опитват да си върнат медийния контрол в съответната страна, страхувайки се от прекалено открит обществен дебат", каза Кристоф Делоар, генерален секретар на "Репортери без граници", цитиран от Франс прес. "Навлизаме в нова ера на пропаганда, когато новите технологии дават възможност евтино да се разпространява информация под диктовка. Днес за всички власти става все по-лесно да се обръщат директно към публиката чрез новите технологии", подчерта Делоар.   Финландия запазва първото си място в Индекса на медийната свобода за шеста поредна година, следвана в първата десетка от Холандия, Норвегия, Дания, Нова Зеландия, Коста Рика, Швейцария, Швеция, Ирландия и Ямайка.   Макар че Европа остава зоната, където медиите са най-свободни, някои страни, например Полша, рязко са влошили позициите си в класацията, след като властите са затегнали контрола си над медиите (47-о място, надолу с 29 места след 18-о място в миналогодишния индекс). В Унгария правителството също се опитва да ограничи свободата на медиите, отбелязва Асошиейтед прес. Във Франция (която е паднала със седем места в класацията и вече е 45-та), много бизнесмени с интереси извън медийната сфера притежават значително мнозинство от частните медии на национално ниво, констатира докладът.   Журналистите в Близкия изток и Африка са били жертва на тероризъм, въоръжени конфликти и сплашване от властите. В Латинска Америка репортерите са били ограничени от организирана престъпност, насилие и корупция. Журналистите в САЩ са били подложени на киберследене.   Според доклада медийната свобода е западнала и в демократични държави в Източна Азия като Япония и Южна Корея, а в Китай "комунистическата партия е издигнала потискането до нови висоти".   В постсъветското пространство свободата сериозно се влошава, като много страни следват примера на Русия, където критиците на правителството са подложени на преследване.   Забележително изключение е Украйна, където има подобрение благодарение на намаляването на насилието в сепаратисткия конфликт на изток и осъществяването на определени реформи, въпреки че продължават да съществуват множество проблеми.   Критериите   Кристиан Мир посочва пред Дойче веле, че в основата на годишната класация е един въпросник по многобройни аспекти на свободната журналистическа работа, който се превежда на 20 езика и разпраща на стотици журналисти, учени, юристи и правозащитници, както и на собствените кореспонденти на организацията.   Във въпросника са включени 87 въпроса, разделени в шест категории: медийно многообразие, независимост на медиите, условия за работа на журналистите, автоцензура, правни рамкови условия, институционална прозрачност, плюс - което е особено важно - производствена структура на медиите. След анализ на отговорите се работи по точковата система - нула точки е най-добрата ситуация, 100 точки - най-лошата. Към тези качествени критерии се добавя количествената категория "Посегателства и съдебни процеси срещу журналисти".   В страни като Египет, Русия или Турция нарастват автократичните тенденции, във все повече държави - като Полша и Унгария, например, на власт идват национално-консервативни правителства, които взимат под свой контрол не само държавните, но дори и частни медии. Тази тенденция върви ръка за ръка с възхода на религиозно обагрени идеологии и репресивни закони, които преследват, примерно, богохулството или защитават честта на президента, както в Турция. Концентрацията на медиите в ръцете на олигарси също сериозно заплашва журналистическите свободи - защото медиите все по-често обслужват политическите или икономически интереси на олигарсите, коментира Кристиан Мир.

Прочети цялата публикация