Зарязаният от класа си абитуриент стана герой

Посветиха стих на Кристиян - момчето със светлосиния костюмЗарязаният от класа си абитуриент Кристиян се превърна в главен герой на стихотворение. Тъжната случка с момчето, което нито един съученик не пожела да качи в колата и бе оставен да ходи пеша на бала си, потресе цяла България. Дванайсетокласника бе откаран до ресторанта от 33-годишната Весна, която се разгневи на егоизма на тийнейджърите и изля във Фейсбук цялата покъртителна история на момчето.  Днес прочел за неволите на Кристиян Валентин Йорданов му посвети и стихотворение.  Веднага след като публикува творбата си, отдолу се насъбраха стотици коментари: „Токущо прочетох този пост и си поплаках..най-вече за момчето със сивия костюм, но и за другите вече изгубени млади души. Какво става с тези деца...? А ти, Вальо, винаги си коректив на това, което се случва около нас, не мога да не споделя стихотворението ти", „Ти успя да направиш от трагедията - поезия. Бедни сме, голи и боси, но носим сърца и имаме чест!". Ето и стиховете, написани за абитуриента: Абитурентска случка (по прочетена действителна случка) Момчето също имаше мечти,ала за бала, нямаше кола.Усмихваше сълзливите очи,защото беше учено така. Момчето не приличаше на тях,макар да бе в приличен, сив костюм.Една икона в него разпознах.Икона със сърце, а не с парфюм. То също преживяваше деня,но плитки бяха джобовете, празни.Небето се разплака. Заваля.За бедния, усмивката е празник. След маркови, наети лимузини,момчето тръгна. Сякаш полетя.Към балът на живота си заминас достойнство и със вдигната глава. По нищо по-различен визуално,но много по-различен по душа.Момчето няма да пропусне бала,защото здраво стъпва на крака. Родителите бършат си сълзите,че смисълът е в кривите неща.Щом вярата е само във парите,проклятие ли, днес е бедността?  

Прочети цялата публикация