Сигналите срещу магистратите ще се удостоверяват с ЕГН, адрес, три имена, подпис, телефон…

Сигналите за корупция и конфликт на интереси срещу магистрати не само няма да са анонимни, но ще трябва да се подписват от подателя с три имена, ЕГН, адрес, телефон, факс, личен подпис и електронна поща, ако има такава. Тази спорна поправка в Закона за съдебната власт бе приета окончателно в сряда от Народното събрание без дебат.   Специално идеята за задължителното присъствие на ЕГН в сигналите бе възприета в правнатакомисия по предложение на Христиан Митев (Патриотичен фронт).   Отделно по предложение на Данаил Кирилов (ГЕРБ) бе решено, че хората, които сигнализират съдебния инспекторат за нередности в системата, ще носят отговорност, ако подадената от тях информация се окаже невярна. Правосъдното министерство предлагаше те да не носят отговорност, но това не бе подкрепено.   С този вот мнозинството в парламента (без Реформаторския блок) даде знак, че анонимните сигнали ще отпаднат и от Закона за борба с корупцията по върховете на властта.   При гласуването депутатите не обърнаха внимание на аргументите, че няма значение кой е подателят на сигнал срещу магистрат, стига данните в него да са значими и проверими. Мнозинството застъпи тезата, че вкарването на всички данни на подателя в сигнала му ще е гаранция срещу злоупотреби.   С тези две промени в съдебния закон депутатите създадоха изключително враждебна среда към гражданите, които биха се замислили да подадат сигнал. Най-големият проблем е именно отговорността, която биха могли да понесат, ако съдебният инспекторат не успее да потвърди данните в сигнала им. Това би могло да доведе до дело за клевета, ако инспекторатът предаде данните на подателя на този, който бил обект на сигнала. ЕГН прави измъкването от тази ситуация невъзможно.   Приетото от парламента решение на въпроса със сигналите дойде само две седмици след постановената от Европейския съд в Страсбург присъда по аналогичен въпрос. По жалбата на шестима българи съдът обяви, че жалба от недоволен гражданин срещу представител на властта, по която проверката не установява нарушение, не може да става повод за осъждане за клевета.   Съдът в Страсбург обявява, че въвеждането на специална отговорност за гражданите е погазване на правото им на свободно изразяване.   Магистрати, с които говори Mediapool, обясниха, че масовата практика на съдилищата е да не осъждат хора за клевета, ако сигналът им до държавен орган не се потвърди. Това е така, защото гражданите не разполагат с възможностите на държавата да проверят всички твърдяни данни. Друг е въпросът, ако сигналите целят умишлено увреждане, но това се доказва много трудно.   При това положение остава единственото обяснение, че депутатите се опитват да наплашат хората още преди да са им дали възможност да подават сигнали срещу магистрати по новия ред на Закона за съдебната власт.   Иначе Народното събрание въоръжи съдебните инспектори с редица нови правомощия, без да се съобрази с критиките на главния съдебен инспектор Теодора Точкова. Съдебният инспекторат ще трябва да прави проверки на имуществото и поведението на магистратите, както и на конфликта на интереси в системата.   Инспекторатът ще може да глобява магистрати, ако открие нарушения при имуществените им проверки. Такива ще започват при открито разминаване от над 5000 лв между декларираното и установеното имущество. Инспекторатът ще може да проверява актовете на съдии и прокурори за това дали са в съгласие със задължителната практика. Отделно ще се извършват проверки за "почтеност" за магистратите.

Прочети цялата публикация