„Бал с маски” от Джузепе Верди (съдържание)

Премиера: Рим, театър Аполо, 17 февруари 1859 г.
Либрето: Антонио Сома по “Густав ІІІ или Бал с маски” на Йожен Скриб.
Премиера в България: София, 22 октомври 1926 г.

Първо действие
Първа картина
Бостън, зала в замъка на Рикардо, граф Уоруик, английски губернатор на Масачузетс в Бостън. Всички очакват графа. Между присъстващите са и офицерите Том и Самуел, които са засегнати от реформите на губернатора Рикардо и подготвят заговор срещу него. Влиза и самият граф, радушно приветстван от всички, и пристъпва към уреждането на някои въпроси на щата Бостън и на лични молби от граждани “Amici miei… Soldati... E voi del par diletti a me!” Пажър Оскар му поднася за одобрение списъка на поканените гости за предстоящия бал с маски. В него губернаторът съзира и името на Амелия, съпругата на неговия приятел и секретар Ренато. Рикардо от известно време изпитва дълбоки чувства към нея. Мислите му са прекъснати от влизането на самия Ренато. Секретарят му поверява, че е по следите на заговор “Alla vita che t'arride, Di speranze e gaudio piena...” Великодушен и смел, обичан от хората от Бостън, губернаторът не допуска, че някой би му посегнал, и отклонява подозренията на Ренато. Влиза върховният съдия на Бостън, който носи за подпис заповед за прогонването извън пределите на щата на врачката Улрика. За нея се застъпва пажът “Difenderla vogl'io…” Според него Улрика не прави нищо лошо – само предсказва бъдещето на хората. Рикардо отменя заповедта и предлага всички преоблечени и маскирани да посетят врачката и да се повеселят с нейните предсказания “Dunque, signori, aspettovi, Incognito, alle tre Nell'antro dell'oracolo, Della gran maga al piè”.

Втора картина
Пред колибата на врачката се тълпи народ, очакващ тайнствените заклинания “Re dell'abisso, affrettati”. Идва Рикардо, преоблечен като рибар, и очаква своя ред. При Улрика е морякът Силвано, комуто тя предсказва служебно повишение и богатство. За да създаде настроение, Рикардо незабелязано пъхва в джоба на младежа заповед за повишение и пари. Сред всеобщо оживление, предизвикано от бързото сбъдване на предсказанието, се появява непозната дама, която желае да говори с врачката насаме “Che v'agita cosi? Segreta, acerba Cura che amor destò…”
Всички излизат с изключение на Рикардо. Той е познал любимата жена и се скрива, за да подслуша нейния разговор. Амелия търси лековита билка срещу завладялото я любовно чувство към Ричард. Тя обича своя мъж и желае да запази семейството си. Улрика й казва, че за да й подейства билката, Амелия трябва да я намери сама в среднощен час. Чудотворната билка расте в изоставеното гробище. Узнал, че Амелия го обича, Рикардо решава тайно да я последва. Веднага след нейното излизане пристигат поканените от Рикардо мъже от Бостън. Между тях са и заговорниците Том и Самуел. Пред Улрика застава Рикардо “Di' tu se fedele Il flutto m'aspetta”. Врачката му предсказва близка смърт от приятелска ръка. Млад и самонадеян, губернаторът с насмешка пита кой ще бъде неговият убиец. Ясновидката отговаря, че ще го убие първият, с когото след предсказанието ще се ръкува. Рикардо веднага шеговито протяга ръка към новодошлите мъже, но всички смутено се отдръпват. В този момент влиза Ренато и нищо неподозиращ, сърдечно приветства приятеля си с ръкуване. Нахлулият отвън народ, познал в преоблечения рибар своя губернатор, му засвидетелства предаността си. Окрилен от тази любов, Рикардо напълно забравя мрачните предсказания на врачката.

Второ действие
Гробище далеч извън Бостън. Амелия е дошла да търси билката “Ecco l'orrido campo ove s'accoppia Al delitto la morte!” Малко по-късно пристига Рикардо. Той я моли да му признае любовта си. Неспособна повече да се прикрива Амелия признава, че дълбоко го обича. Неочаквано от мрака на нощта се появява Ренато – “Per salvarti da lor, che celati Lassù, t'hanno in mira”. Загрижен за съдбата на приятеля си, той идва да го предупреди, че заговорниците са по следите му, и го съветва, докато още не е късно, да избяга. Предлага му своя плащ и взема неговия. Под клетва Ренато обещава да съпроводи забулената непозната дама до града. Идват заговорниците. Разочаровани в очакването си да срещнат Рикардо тук, те настояват Ренато да им покаже лицето на дамата. Ренато категорично им отказва и спорът стига до въоръжена схватка. За да предотврати кръвопролитието, Амелия разбулва лицето си. В непознатата любима на Рикардо Ренато с ужас открива своята собствена, нежно обичана жена и майка на неговия малък син. Том и Самуел жлъчно му се присмиват “Ve', se di notte qui colla sposa L'innamorato campion si posa”. Овладял гнева си, Ренато решава да отмъсти на Рикардо, като премине на страната на заговорниците и ги кани на следващия ден в дома си “Converreste a casa mia Sul mattino di domani?”, след което, верен на дадената дума, съпровожда Амелия до града.

Трето действие
Първа картина
Работната стая на Ренато. От предан приятел Ренато се превръща в смъртен враг на Рикардо. Амелия напразно го уверява в невинността на случая – той е непоколебим: тя трябва да изкупи своето престъпление с кръвта си – “Morrò, ma prima in grazia, Deh! mi consenti almeno L'unico figlio mio Avvincere al mio seno”.
Рикардо й разрешава да се прости с невръстното си дете. Но докато Амелия е при сина си, Ренато решава да търси разплата от изкусителя, а не от слабата и безпомощна жена “Non è su lei, nel suo Fragile petto che colpir degg'io...” Той разкрива своите намерения пред отзовалите се на поканата му Том и Самуел и иска да му предоставят разправата с Рикардо, но те отказват. Ренато все още не се ползва с пълното им доверие. Пускат в една ваза листчета с имената си. Амелия е поканена да тегли жребий – убийството на Рикардо ще се възложи на този, чието име бъде изтеглено първо. Върху бележката, която Амелия изважда, всички прочитат името на нейния мъж. В този момент пажът Оскар донася поканата за бала с маски в замъка на губернатора. Това навежда заговорниците на мисълта да убият Рикардо на самия бал. Доловила техните намерения, Амелия решава да предупреди губернатора, без обаче да издаде съпруга си.

Втора картина
В кабинета на губернатора. Ренато е решил да се откаже от любовта си към Амелия и да възстанови спокойствието в нейния живот “Ma se m'è forza perderti Per sempre, o luce mia”. Това би се осъществило най-безобидно, като изпрати Ренато със семейството му на служба в далечна Англия. Тази нощ, на бала, той обяви назначението на Ренато... Влиза Оскар и му предава писмо, в което анонимно му съобщават за готвения атентат. Въпреки това Рикардо не отменя бала.

Трета картина
Тържествена зала в замъка. Поканените на бала гости се забавляват. Ренато се опитва да узнае от Оскар в какъв костюм ще се появи губернаторът. Пажът отказва “Saper vorreste Di che si veste”. Тогава Ренато споделя, че трябва да съобщи нещо важно на приятеля си. Разтревожен, Оскар описва облеклото на своя господар. Изтерзана от тревога, Амелия успява да разпознае Рикардо и още веднъж го предупреждава за опасността, която грози живота му “Ah! perchè qui! Fuggite…” Той й съобщава решението си да ги изпрати в Англия и се прощава завинаги с нея. В този момент Ренато, открил “съблазнителя” на своята жена, убива Рикардо “L'ultima volta, addio!... Addio! E tu ricevi il mio!” Пред смъртта си губернаторът се заклева в невинността на Амелия и като доказателство показва заповедта за изпращането на Ренато в Англия “Ella è pura, in braccio a morte Te lo giuro, Iddio m'ascolta”. Издъхвайки, той прощава всичко на своите врагове и освобождава приятеля си убиец от всякаква отговорност. Дълбоко разкаяние и покруса завладяват Ренато, но вече е късно. Всички оплакват смъртта на благородния Рикардо “Cor sì grande e generoso. Tu ci serba, o Dio pietoso”.

Действащи лица:
• Рикардо – губернатор на Бостън, тенор;
• Ренато – секретар на Рикардо, баритон;
• Амелия – съпруга на Ренато, сопран;
• Оскар – паж на Рикардо, сопран;
• Улрика – врачка, контраалт;
• Самуел, Том – заговорници.

Прочети цялата публикация