Mediapool.bg | 25.08.2016 14:34:35 | 109

Бойлерите у нас масово нямат енергиен паспорт


Бойлерите и водогрейните котли се продават у нас масово без енергийни етикети. Три уреда са били и без задължителната СЕ маркировка, която показва, че продуктът е изпитан и отговаря на европейските изисквания. На други е липсвала инструкция на български език или наименование и адрес на производителя. Това е установила съвместна проверка на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и Комисията за защита на потребителите (КЗП). В периода от 23 до 25 август 2016 г. екипи на двете институции са проверили 304 търговски обекта в областните градове. Проверката на електрическите бойлери и водогрейните котли е по отношение на инструкцията за монтаж, експлоатация и поддръжка. Поводът за проверката за трите инцидента с избухнали бойлери през миналата година, при единия от който имаше смъртен случай. Основната причина за това е неправилния монтаж, каза Мирослав Йотов, главен директор на дирекция "Надзор на пазара" в ДАМТН. За това тази година проверяваме дали в инструкцията за монтаж са упоменати оторизираните сервизи, които трябва да поставят и поддържат тези съоръжения и съответно да поемат отговорност за тяхната изправност, допълни той. Резултатите При 299 от 391 проверени продукта липсват техническите параметри за енергийна ефективност в инструкцията. Липсата на енергийни етикети се наказва с глоби от 500 до 3000 лева. Три са без СЕ маркировка, за което са съставени актове и са спрени от продажба. Липсата на маркировката, която показва, че продуктът е изпитан и отговаря на европейските изисквания се наказва с глоба от 250 до 1000 лева за първо нарушение, а при системни - от 500 до 1000 лева. Още два акта са съставени за липса на инструкция на български език и за липса на наименование и адрес на производител. Глобите са на стойност от 1000 до 5000 лв. При останалите 82 продукта е даден срок за отстраняване на несъотвествията. Ако той не бъде спазен ще бъдат наложени санкции, каза Мирослав Йотов. Той препоръчва на гражданите да заплатят на оторизиран сервиз за монтажа на бойлера, защото това ще гарантира тяхната сигурност и безопасност. От 60 до 90 лева струва монтаж и демонтаж с гаранция от 5 до 10 година на уреда. Монтажът на бойлера се заплаща отделно, но след това поддържането е безплатно по време на гаранционния срок. В противен случай търговската гаранция може да отпадне, ако бойлерът не е монтиран от правоспособни техници, каза Мирослав Йотов. Над 7000 брошури за безопасна експлоатация Паралелно с проверките по магазините, експертите от ДАМТН и КЗП са раздали на клиентите над 7000 брошури с основните правила за безопасна работа и експлоатация на електрически бойлери. Те са изготвени с подкрепата на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) по европейски проект. Основни правила за безопасна работа и експлоатация на електрически бойлери предвиждат преди пускането на уреда в действие да се запознаете с инструкцията за монтиране, свързване и употреба. С цел поемане на гаранционното обслужване, монтирането и свързването към водопроводната и електрическата инсталации трябва да стане от правоспособни лица. В гаранционната карта трябва да са посочени оторизираните за това сервизи. Бойлерът не трябва да се монтира в помещение, където може да замръзне. По време на експлоатацията му е необходимо да се спазват посочените в инструкцията изисквания. При възникване на технически проблем уредът трябва да се изключи от електрическата мрежа и задължително да се ползват услугите на оторизиран сервиз. В райони с варовита вода се препоръчва веднъж годишно да се извършва почистване на котления камък. Задължително е да се проверява периодично изправността на предпазния клапан за гарантиране безопасната работа на цялата система. Информационната кампания е свързана и с реализирането на проект "EEPLIANT Съответствие на продуктите с изискванията за енергийна ефективност 2014", който се финансира от Европейската комисия. В него България е представлявана от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и от Комисията за защита на потребителите. В проекта участват още 12 органа за надзор на пазара от Австрия, Белгия, Дания, Германия, Литва, Малта, Холандия, Полша, Словения, Швеция и Обединеното Кралство. Целта на проекта е да помогне за постигане на планираните икономически ползи и ползите за околната среда на Директивите за енергийно етикетиране и екодизайн чрез увеличаване равнищата на съответствие на продуктите с тях. Координаторът на проекта е PROSAFE – организация с идеална цел, която обединява служители за надзор на пазара в Европейския съюз.

Прочети цялата публикация