Еврогаранции за руския газ за хъб "Балкан“ скоро няма да има

Исканите от руския президент Владимир Путин "железобетонни гаранции“ на ЕС за доставките на руски газ по дъното на Черно море за газовия хъб "Балкан“ скоро няма да бъдат дадени. Те ще зависят от предпроектното проучване за регионалния газоразпределителенцзентър край Варна, подготвяно от българския газов оператор "Булгартрансгаз“ за следващата година. Това е мнението в Европейската комисия. Нейният говорител за проекта за Енергиен съюз Якуб Адамович коментира в сряда пред български журналисти в Брюксел, че свързаността на газовата мрежа на България и Европа и модернизираната инфраструктура са по-важни от отделни проекти за строежи на газопроводи. От Брюксел са готови да финансират наполовина предпроектното проучване за газовия хъб "Балкан“, което се очаква да се обяви в началото на идната година. Преди това обаче трябва да се изготви анализ за възможните източници и маршрути за доставки на газ за този център, неговата ликвидност и рентабилност. За изработването на този документ е обявена поръчка, офертите за която ще се отворят на 5 октомври 2016 г. На нейна база ЕК чака от "Булгартрансгаз“ да поиска съфинансиране за предпроектното проучване за хъба. Сондажите с ЕК сочат, че Брюксел предпочита да изчака резултатите от това проучване преди да заеме по-ангажирана позиция относно правните гаранции за руските доставки в него. "Газпром“ засега проявява само принципен интерес и иска уверения, че евентуално построяване на тръба по дъното на Черно море до хъба няма да срещне проблемите с енергийното право на ЕС, както това стана с проекта за газопровода "Южен поток“, прекратен от Путин през декември 2014 г. Преди дни вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев заяви пред Mediapool, че се подготвя ноемврийска среща между ЕК, България и Русия за хъба, чийто домакин да е Брюксел, но Адамович не коментира подобен ангажимент. През октомври обаче зам.-председателят на ЕК и отговарящ за Енергийния съюз еврокомисар Марош Шефчович ще участва в енергиен форум в Турция, на който се очаква да бъде обсъден възобновеният проект за газопровода "Турски поток“ от Русия по дъното на Черно море. В Брюксел предпочитат да не коментират засега отношението си към този проект и дали ЕС е склонен за купува руски газ на турско-гръцката граница, каквито са сметките на Москва и Анкара. "Всички коментирани газови проекти в региона на Югоизточна Европа са потенциална възможност за диверсификация, но по-важното е свързаността на европейската инфраструктура и разнообразяването на източниците на доставките“, подчерта говорителят. Адамович заяви, че ЕК подкрепя запазването на украинския маршрут за доставки на руски газ до Европа, който Москва обаче си е поставила за приоритетна цел да прекрати чрез изграждането на други газопроводи, заобикалящи Украйна, като Южен и Турски поток. По думите на говорителя се работи за модернизацията на транзитната мрежа на Украйна, за да бъде съхранен маршрутът. За ЕС най-важни са южните коридори за транспортиране на каспийски газ, както и вносът на втечнен газ, изтъкна представителят на Еврокомисията. Той отново посочи колко са важни междусистемните газови връзки на България със съседните страни за намаляването на пълната енергийна зависимост на страната от Русия. От думите му може да се направи и извода, че Брюксел ще отчете и напредъка по реализацията на интерконекторите, преди да се ангажира напълно с газовия хъб "Балкан“. Засега обаче ЕК запазва подкрепата си за газовия център и счита, че той може да се реализира и без руски газ по дъното на Челно море, а само с наличните количества, получавани по Трансбалканския газопровод през Украйна и Румъния.

Прочети цялата публикация